Заради протестите на чернокожия Джордж Флойд в САЩ, много хора започнаха да настояват за равно отношение към хората от различни раси във всички сфери на живота. В продължение на десетилетия киноиндустрията е третирала чернокожите актьори като второ качество хора. 

След гражданската война в САЩ, в края на XIX  век, чернокожите са свободни и равни на белите, но трябва да бъдат отделени. Така в автобусите се появяват места за чернокожи отзад и за бели - отпред. Има отделни кина и дори отделни тоалетни.

Още по-труден е професионалния път на афроамериканските актьори и режисьори в Холивуд, като дори и в днешно време продължават да се отправят обвинения за дискриминация и за пример се дава липсата на достатъчно актьори от малцинствата.

Расовото напрежение има и други отражения върху киното и разпространението на филми. Една от най-големите стрийминг платформи обяви, че сваля от каталога си класиката „Отнесени от вихъра“.

„На мен също ми е чудно защо от рационална гледна точка, но ако се поставя в политически коректната перспектива на хората, които толкова много се страхуват от расизма и миналото, то аз мога да видя как те разглеждат тази ненадмината по продажба на билети американска класика като прекалено идеализираща живота в американския Юг преди Гражданската война и обидна за наследниците на афроамериканските роби“, заяви журналистът Владислав Апостолов в „Тази събота“.

Но „Отнесени от вихъра“ е и първата кино творба донесла „Оскар“ за афроамериканска актриса - Хати Макданиел, по времето, когато пробивът на актьори от малцинствата в Холивуд е изключително труден. Въпреки това тя продължава да изпълнява дребни и второстепенни роли след това в кариерата си.

„Все пак Западът е направил неимоверни усилия да поправи грешките от миналото, така както ги е виждал“, смята журналистът.

Големият афроамерикански пробив в Холивуд е ролята на Сидни Поатие в „Познай кой ще дойде на вечеря“. „Той е първата голяма чернокожа кино звезда в американското кино. През 60-те започва масовото навлизане на чернокожи актьори във филмите“, отбеляза Апостолов.

„Последните 60 години станахме свидетел на изобилие от чернокожи образи и филми в Холивуд и не само“, отбелязва Апостолов.

Много от афроамериканските звезди от предходните поколения като Ричард Прайър биха били цензурирани днес заради своята самоирония и чувство за хумор, с което са подхождали към собствената си общност, отбеляза Апостолов.

Въпреки че има много филми посветени на расизма и проблемите на афроамериканската общност през последните десетилетия, отново има недоволство, че те се правят от бели режисьори. Показателна за това е реакцията на наградата „Оскар“ за лентата „Зелената книга“, когато няколко чернокожи режисьори са застанали с гръб, отбелязва Апостолов.

Журналистът споделя, че мечтае за момента, в който няма да се говори за цвета на кожата на даден актьор, а когато го видим на екрана, да забравим за неговата раса и ще гледаме само неговата игра. За разделернието е виновна и медийната истерия.

Вижте целия разговор във видеото!

Гледайте
цели епизоди на