"Изгубени във времето": пиринското село Златолист

Вярващи от България, а и от целия свят идват, за да се поклонят пред дома на Преподобна Стойна, в храма Св. Георги с надеждата за изцеление и чудо

"Изгубени във времето": пиринското село Златолист

Реклама

Едно от най-посещаваните български села - Село Златолист от години е без питейна вода и без нормален път. Въпреки това всекидневно селото е посещавано от стотици вярващи от България и чужбина, заради силната енергия на мястото и храма Св. Георги, където някога живяла Преподобна Стойна - силен медиум и изцелител.В него днес живеят 10 души. 

Какво ли е да прекараш целия си живот на село - без чиста питейна вода, без асфалтов път и без автобус. Хората от село Златолист много добре знаят отговора, защото винаги са живяли в тези условия.

"Фъстъци, сусам, тютюн - всичко се раждаше. И то без вода, на сухо. Моят дядо казваше: "Само министър не се роди в това село и затова то си остана най-закъсалото в България. 10-тина човека за момента живеем тук, нямаме водичка, хляб ни носят от далеч. Път нямаме, а селото има толкова хубава природата. Всеки, който идва тук, иска пак да се върне - къщичка да си купи. Но как да дойде - ни водичка, ни нищо…" - споделя Севда, която сред последните жители на селото.

Севда разказва как някога имало само една чешма в селото. С майка й носели вода от там с дървени бъклици. Ситуацията днес и напомня много на миналото. Повече от 50-години по-късно нищо не се е променило. В селото и до днес няма водопровод, няма чиста питейна вода.

"Не казват кога ще има. Миналият кмет каза: "Ахаа, април започваме, ахаа - май започваме" и така измине си годината, отиде си кмета, друг дойде и така всяка година. Всяка година залъгват ни и сме си без вода…" - разказва жената.

За да имат вода за пиене разчитат на децата им, които от време на време ги посещават. По-често, обаче се налага да си купят или ако някой турист мине и им остави. Севда и съпругът й Славчо някога били учители. Посвещават живота си на това да научат децата в района да четат и пишат, някои от тях навярно днес са станали и политици. Но повече от 50 години продължават да живеят с обещанията на управляващите. Празните обещания.

"В училище ходехме в Мелник - 5км. пеша, всеки ден - няма пролет, няма зима. Нямаше автобус. Никога... По времето на социализма пуснаха седмично една кола, но автобус никога не е имало. Едно време ходехме и до Сандански пеша - 30км. За да отида до Благоевград на училище, трябваше пеша да ходя до Сандански и от там с влак до Благоевград. Но някога бяхме млади, а сега това е невъзможно. Такава пустош е тук - няма с кой да си продумаш. Ще се върне ли онова някога, ще има ли живот тук, в нашата хубава България....?" - добавя Севда към разказа си.

Последни

Реклама