Любо Нейков за загубите, семейството, имитациите и домашното сирене

Следва втората част от разговора на Диана Любенова с любимия комик на България - Любо Нейков

Любо Нейков за загубите, семейството, имитациите и домашното сирене

Реклама

Следва втората част от разговора на Диана Любенова с любимия комик на България - Любо Нейков.

Как се справи със загубата на всички тези твои близки хора?
Няма справяне, това няма оправия.

Аз бях свидетел на загубата на твоята майка миналата година. Ти не спря да работиш, не спря да движиш всичко зад себе си, да се грижиш за всички...
Това е единственото спасение от проблема. Но животът продължава и трябва да се върви достойно.

Какъв човек беше майка ти?
Вдъхновяващ. Светица, добра, лъчезарна. Пееше, смееше се, знаеше много вицове. Душата на компанията.

Може би имаш таланта от нея.
Вероятно, тя беше голям мотиватор. Много голям мотиватор.

Колко много ти се е радвала тя на твоите успехи?
Много. Гордееше се жестоко с всичко това. Като че ли на нея ѝ се случваше. И то си е така, то на нея се случваше това.

Събираше ли изрезки от вестниците с успехите ти? Списанията?  
Да, някъде ги е скрила, да. Събирала е.

Даже наскоро я сънувах. Нещо си говорим и аз казвам: "Мамо, ще се събираме с колегите, ще ходим в Червен бряг да се запознаем с едно агне." Тя каза: "Събирайте се, събирайте си, ти знаеш аз колко обичам да се събирате. Лакардиите, веселбата. Няма да спираш да се събирате". Така че тя винаги ще бъде с мен.

Какво си казахте последно?
Лични неща. И важните, разбира се, че се обичаме.

Как изигра представлението след нейната загуба?
Трудно.

Ти си чувствителен, крехък човек с много голямо сърце.
Е, благодаря ти. Мисля, че брат ми имаше по-голямо сърце от моето. Аз лично по-добър човек не съм виждал.

Имаш много прекрасно семейство, съпруга и прекрасна дъщеря, която имам възможността да познавам.
За най-малкия дявол-манипулатор ли говориш?

Тя ли е най-голямата ти слабост?
Да. Като гледам и твоята слабост, те двете много добре си се разбират слабостите ни, но са ужасни манипулатори и просто има моменти, в които не искам да съм с нея, защото знам, че тя си прави с мен каквото си реши. Тя ме мачка като пластилин. С нея съм имал 2-3 момента. Вървим, на разстояние сме един от друг, поглеждаме се и си говорим без да си казваме нищо. И тя ме разбира и ми прави така. Телепатия имаме с нея. И голяма любов. Но телепатия, категоричен съм, защото си казахме някакви неща, исках да ѝ кажа нещо, погледнах я и тя ми даде знак, че ме е разбрала, без да ѝ го казвам.

Вижте цялото интервю във видеото.