Ще Ви върна назад във времето. Има легенди, които се разпространяват тук, в България. Казват, че сте роден в Русия и вашето име е Михаил Балотников.

Всички мои баби и дядовци от страна на баща ми и част от тези на майка ми, всички са руснаци. Бях в Москва наскоро и там гледах опера в "Болшой театър". Всички те знаят, че моите предци са с руски корен, затова всеки път, когато се връщам в Москва или в Санкт Петербург, хората там обичат да говорят за това. Много им е любопитно.

Говорите ли руски?
Да.  

Разкажете повече за вашето семейство, за родителите Ви.
Разполагам предимно със снимките на моите баба и дядо. Имам снимки на семейството от мои братовчеди и близки, които са търсили историята на техните семейства. Снимките са като от някакви забравени, диви времена… Хора с пушки, с мускети, като цяло доста комични, като анимационни герои. Много стари снимки, много стари. Но родителите ми са бяха доста прогресивни американци, доста социално освободени, гледащи в бъдещето. У дома бяха забранени антисемитски разговори. Това беше недопустимо. Бяха социално будни и политически ангажирани. Майка ми също, въпреки че родителите ми не се разбираха, и не след дълго се разделиха, но останаха близки и баща ни ни гостуваше, и въпреки това, те споделяха едни и същи социални идеи. Наистина съм благодарен за това.

И кога в това семейство започнахте да мечтаете за музикална кариера?
Пеенето дойде от страна на майка ми. Тя беше певица, тя искаше да бъде певица по времето, в което призванието на майките се свеждаше до домакинството, да отгледат децата и да поднасят вечерята. И затова разводът с баща ми беше голямо предизвикателство за нея, беше скандално да бъдеш разведена жена. Все пак тя беше много силна и положи неимоверни усилия да отгледа три доста проблемни деца в тийнейджърска възраст. И връщайки се назад в миналото, осъзнавам всъщност колко много отговорности е имала, и какво ѝ е коствало, за да ни отгледа. Баща ми все още беше наоколо и ни помагаше финансово. И аз видях много от техните силни страни и не ги съдя, че не можеха да живеят заедно. Разбира се, в Америка статистиката е доста обезпокояваща, показваща, че доста от първите бракове се оказват нетрайни. В моето детство, почти всички родители на мои приятели се разведоха, така че ние всички имахме едни и същи проблеми.

И как започнахте да мечтаете да станете музикант?
По някакъв начин аз осъществих мечтата на майка ми и я изживях вместо нея, след като тя се беше отказала от своята мечта, за да ни отгледа. И тя изживя тази мечта чрез мен, подкрепяше ме безпрекословно. Както и баща ми за моя най-голяма изненада.

Кой беше първият човек който ви каза че имате талант, че имате уникален глас?
Първият човек, който повярва в мен и който ми каза че трябва да правя записи, беше мениджър на моята банда. Бях на 16, той беше на 20 или 21. Той беше брат на едно момче от бандата. И ми каза, че пея по-добре от повечето, които звучат по радиото, а аз го мислех за луд. Но той беше толкова убеден, че замина за Ню Йорк и не си тръгваше от офисите на компаниите, докато поне чуят моите демо записи. Неговото име е Ричърд Фридленд. Брат му Марк беше нашият басист, ако имахме басист - той ставаше китарист, ако имахме китарист – ставаше пианист. Толкова много искаше да прави музика и все още го прави. Така че в началото беше нашият мениджър. После започнах да се срещам с хора от бизнеса. И в студиото имаше един легендарен звукоинженер, който беше великолепен. Той дойде при мен и ми каза – "Ти притежаваш нещо в гласа си, което ще ти помогне да успееш в бизнеса". А аз бях  - "Наистина ли?".

Вижте цялото интервю във видеото!

Гледайте
цели епизоди на