Тази пролет актьорът Стефан Вълдобрев влиза в ролята на опитния следовател Максим Ръсин, в най-новия криминален трилър в ефира на bTV - „АЛФА“.  В специално интервю за „Гласове“ той разкрива повече за подготовката си за сериала и етапите в живота и изкуството, в които се намира. Вижте част от интервюто му тук:

Това е първият сериал, в който участвате с главна роля. Какво ви привлече – сценарият, екипът?

Всички компоненти, целият екип – и продуценти, сценаристи, режисьори, оператори, гримьори, осветители – това бяха все хора, които съм срещал в киното и това си личи, изпипват работата си. Подходът към сериалите по света вече е като към кино. И аз вътрешно се почувствах готов за подобно предизвикателство. Напоследък имах доста други предложения за участия в сериали, но отказвах, защото исках да попадна на по-мащабен, по-плътен образ.  Казах си, че, ако се появи такъв вариант, този път ще приема. И той дойде в точния момент. Направихме актьорска проба, одобриха ме – всичко беше по каналния ред. Обаче, още докато четях пасажа, усетих, че аз съм този герой. Тези неща се усещат. Помня, че навремето така се случи и с „Изпепеляване“. Тогава режисьорът ми каза „Ти си 15-ият актьор, който тестваме и, ако и ти не станеш, просто не знам какво ще правим“ и аз му отговорих „Спокойно, аз съм човекът“ и така и стана. Аз понякога имам такива изблици на плаха самоувереност. Просто интуицията ми го казва.

Освен с плаха самоувереност, как се подготвихте за персонажа?

Случи се така, че по същото време репетирах две пиеси. Едната е „Частици жена“ в Народния театър, постановка на Крис Шарков. В нея играя норвежки архитект, който има проблем с наркотици. Другата е „С гръб към залеза“ на Димитър Коцев – Шошо. Там съм мастър-шеф, звезда в кулинарията, но много неуверен в любовта. Като че ли тези репетиции ме мобилизираха и ме вкараха в актьорска кондиция, която продължи и в снимките на сериала. За него се събирахме и обсъждахме образите и сценария в единствения свободен ден между всеки три епизода, но темпото е бясно и нямаш никакво време за себе си. Така, че - не, не съм водил по-специална подготовка за този герой, а и нямаше как, след  месеци лежане вкъщи със скъсан мускул на прасеца, отидох директно на снимки. По-скоро използвах интереса ми от детството към криминалния трилър, защото това е жанрът на „Алфа“. Нали всеки тийнейджър се запалва по интригата – какво ще стане, кой е лошият, разкриването на престъпления. В последно време тази тематика много присъства в новините и това много ме натоварва. Но парадоксално обикновено така се случва с актьорите, кой от каквото има фобии и избягва – това му се дава да играе. Някак си обаче ролята отново ме запали по този жанр и като свършихме снимки отново си пуснах да гледам такива сериали. И тогава разбрах, че нашият по нищо не им отстъпва.

Кои сериали гледахте и може ли да се каже, че си „взехте“ нещо от тях?

Гледах „Мостът“, той е датско-шведски. Много ми хареса, но вече не съм в такъв етап да "взимам" нещо отнякъде. Сега по-скоро черпя само от опита си. Просто сравних как са се справили колегите. Нашата история е оригинална, специална, разказана професионално и достойно от целия екип. В „Алфа“ играя топ следовател, съвършеният разследващ на серийни убийства, няма неразгадаеми случаи за мен. Човек със страшно самочувствие, което му изиграва лоша шега в миналото и той потъва на дъното. Сега съдбата му предоставя втори шанс, връщат го обратно в играта. Той прави конкурс за млади следователи и от четирима трябва да избере един. И си дадох сметка, че в последно време ми се случва нещо подобно – много работя с млади хора на по 20 години, музиканти, актьори. Те просто търсят моята подкрепа или съвет и аз им ги давам. Не съм го афиширал никога, сега го казвам, понеже има връзка с образа във филма и в реалния свят имам нещо близко с този следовател. И този сценарий ме хваща в точния етап от живота ми, когато това наистина съм аз. Наистина обожавам да общувам с млади хора и да наблюдавам развитието им.

Може би и заради това музиката Ви от 30 години е винаги модерна и се обича от младите хора. Това е много трудно постижимо.

Това е някаква благодат! Всеки ден си казвам, че трябва да съм благодарен, да не се оплаквам и да не мрънкам за нищо. Благодарение на новите песни младите знаят и песните ми от 90-те и ги пеят по концертите ни. И това е толкова вдъхновяващо! Може би и виждат, че съм човек, който не се преструва, не се прави и не се щади най-вече.

А как Вие самият се променихте през годините? Още ли сте онзи бунтар, който не се страхува да работи с много шега?

Не съм по-различен, просто съм по-малко краен. Ако да си бунтар е да си абсолютно убеден в нещо - като мине малко време, разбираш, че не бива да си краен. Но ако да си бунтар е човек, който сутрин, обед и вечер си задава въпроси, като получените отговори превръща в песни и роли с плахата самоувереност, че така може да се подреди света – да, не съм спрял. Все още ми пука. И се връщам на темата за младите хора. Мисля, че сме им големи длъжници, понеже им оставяме грозен свят в тотална разруха. Моето поколение носи основната вина и задачата ни от тук насетне е да им даваме безрезервна подкрепа и силна вяра, може би така ще изкупим вината си. Сега, в "Алфа", дебютират няколко прекрасни млади актьори. По време на снимките им се радвах искрено - и на таланта, на уменията, и на крехкостта. Много ми се иска хората да ги наблюдават, да ги запомнят, да ги оценят, защото те ще имат много дълъг път, справят се фантастично, те са откритието на филма.

Цялото интервю със Стефан Вълдобрев прочетете тук.

Гледайте „Алфа“ – всяка неделя от 21:00 ч. по bTV.