Как се чувствате като водеща на "Аз обичам България", формат, който липсваше на екрана?
Много харесвам това предаване, защото "Аз обичам България" е единственият формат, с който освен че можеш да се забавляваш, научаваш много и интересни неща за прекрасната ни родина. За мен е голямо удоволствие да бъда водеща на това уникално предаване. Родовата и историческата памет са изключително важни. Трябва да учим децата си на памет. Много обичам играта "Героите сред нас", защото там се показват едни на пръв поглед обикновени хора, които вършат необикновени неща със световно значение. Трябва да говорим за тези изключителни личности, които са тук днес, в нашата България. За жалост не ценим приживе големите личности, а чак след като ни напуснат.
Самият Иван Ласкин беше капитан преди години на единия отбор на предаването, съдбоносно ли е това сега вие да сте водеща на този формат?
Не знам дали е съдбоносно или не, но съм щастлива, че имам този шанс. Сантиментално е, че години по-късно аз водя формат, в който Иван е бип капитан. Толкова е красиво цялото предаване, студиото е изключително, бендът е талантлив.
Доста сте натоварена като актриса и водеща, как успявате да съчетавате всичките си ангажименти?
Имам недостиг на физическо време. Трудно е да съчетавам новите ангажименти с програма си, но въпреки всичко има ли желание, нещата, макар и сложно, се получават.
Водите и "Животът по действителен случай", какво искате да кажете на зрителите?
Още когато получих предложението да водя това предаване, го приех като продължение на "На живо". Защото в пиесата имам възможност да разкажа моята история а в "Животът по действителен случай" гостите споделят своите премеждия, падения, както и начина, по който са опитали да се изправят на крака и са го направили. Вярвам, че това предаване дава сила и помага на много хора, които са в безпътица. Всеки от нас пада и дори понякога си казва "Не мога да продължа", но споделяйки своята болка, дори не разбираш, че си помогнал на някой пред екрана. Показвам на зрителите, че има смисъл в живота. Аз не се чувствам като водеща на това предаване, защото там съм си Александра, каквато съм. В него си говоря чисто човешки с моите гости.
Времето помага ли да се справите със загубата на Иван и Пепа?
Аз се изправих на крака благодарение на моите приятели, на дъщеря ми и на публиката. Когато загубих Иван, не можах да излея емоциите си, както при загубата на майка ми, защото се стегнах заради София. Мислех за това, че имам дете и няма как да падна. Знаех, че София има само мен. Болката е неописуема. Всеки, който е загубил близък, знае за какво става дума. Смисълът за всеки един от нас да продължи напред е различен, но смисъл винаги има и ние не сме тук случайно. Колкото и да си задаваме въпроса "Защо на мен?", отговор няма да получим, той само затлачва емоциите и обърква съзнанието
Болката не отминава, раните са там, белезите също, но човек се научава с времето да живее с тези загуби, колкото и да му е тежко. Не знам дали съм силен човек, на мен ми се сложи този етикет, че съм била силна. Аз просто нямам избор, имам дете, което искам да отгледам. Истината е, че аз не искам да съм силна, не знам каква съм, просто искам да бъда човек преди всичко.
Ако получите предложение за роля в голяма филмова продукция или постановка в чужбина, бихте ли се сбогували с българската сцена?
Ако ме поканят да снимам нещо за кратък период в чужбина, например месец или два, бих приела. Но никога не бих напуснала окончателно България, защото аз не мога да живея и работя другаде. Няма да оцелея, сърцето и душата са ми тук. Щастлива съм в България.
