Шенген е едно съвсем малко селце в Люксембург с 670 жители. През него минава река Мозел и точно в нея се пресичат трите граници – на Люксембург, Германия и Франция. Точна там през 1985 г. на едно малко корабче се подписва Шенгенското споразумение.

От 31 март България е част от Шенгенското пространство по въздух и море.

„Когато подписахме Шенгенското споразумение през 1985 г., никой не вярваше в успеха му. Това беше нова идея – да се позволи на хората да минават свободно през границите. Беше нещо напълно ново, но през 80-те години имаше нещо във въздуха. Свободата се усещаше във въздуха. Тогава Горбачов се опитваше да реформира Съветския съюз. Той не го постигна, но резултатът от неговата политика беше, че всички бивши комунистически страни на Изток получиха независимост. Започна нова ера за Европа. Същото беше и в Европейския съюз“, казва Робърт Гьобълс, бивш член на Еворпейския парламент и държавен секретар по въпросите на външните работи в Люксембург.

Той си спомня още, че в този период председателят на европейската Комисия – Жак Делор, прави много опити за отваряне на пазарите.

„Той създаде т.нар. вътрешен пазар, а ние започнахме процеса по премахването на граничния контрол. Факт е, че на срещата на върха във Фонтенбло̀ през 1984 г. Франсоа Митеран се опита да започне обща политика, но Маргарет Тачър веднага каза „не“. Това беше причината тримата министър-председатели на страните от Бенелюкс да се обърнат към Хелмут Кол и Франсоа Митеран, които бяха защитници, и всъщност лидерите на идеята „за“ отварянето на границите, за да се опитат да направят това само с пет държави. Това беше началото на Шенген“, разказва още Гьобълс.

Именно той предлага споразумението да бъде подписано в Шенген заради символичното географско разположение на селото.

Гледайте
цели епизоди на