Тази събота и неделя
Реклама
Тя е една от най-големите на сцената и част от визитната картичка на България пред света повече от половин век. Анна Томова-Синтова е певицата, пред която се прекланят и най-големите в света на операта. Как една оперна прима остава здраво стъпила на земята и влюбена в България - разказва Елица Кънчева.
Анна Томова-Синтова е една от световните оперни прими. Изиграла е всички големи сопранови партии на най-известните сцени като Ковънт Гардън, Метрополитън или Ла Скала. Един от великите диригенти на ХХ век - Херберт фон Караян, я забелязва през 1973-а година и тя се превръща в негова любима изпълнителка на Моцарт.
"Ние бяхме няколко български представители – Гяуров, Гена Димитрова, Кабаиванска. Беше едно богато време, когато наследихме нещо от Борис Христов и трябваше да го продължим. С успех това стана. Винаги се е гледало, както каза един импресарио: "Когато ти се представят български певци, можеш със затворени очи да кажеш: Този!, с гаранцията, че ще бъде добър!"
Играла е Тоска, Турандот, Аида, Норма, Арабела и още много други. Но първата ѝ роля е в Стара Загора, където е родена.
Всичко започва от Стара Загора, и от старозагорската опера. Какво детство имахте, какво си спомняте от тези посещения в операта?
Те не бяха само посещения, аз там съм израснала. Това бяха следвоенните години. Старозагорската опера беше първата и единствена действаща опера в провинцията. Тя беше първата след София, майка ми беше хористка, нямаше кой да ме гледа и бях непрекъснато с майка си.
Участвала съм във всички детски изяви на операта, детския хор. Започнах с детето на Бъртерфлай. И това беше вид школа, заради конфронтацията с толкова много оперни произведения и те са в мен. Аз ги чувствам и това беше също вид учение. Там подготвих музикалната си подготовка за влизане в Академията, което стана веднага.
Вижте цялото интервю във видеото.