Представяме ви една разходка сред умовете на великите учени. Кое ни кара да бъдем любопитни и как душевното ни спокойствие може да се обясни чрез клетка пълна с маймуни ще ни разкаже известният писател, комик и водещ по Би Би Си Робин Инс.

- Здравейте, Робин, доколкото разбирам с пристигането си в България преоткривате нова страст. Защо решихте да фотографирате входни врати?

- Да. Често ми се случва да се озовавам в различни градове и от момента, в който пристигна просто се оглеждам за най-любопитното наоколо. Конкретно за вратите в София ме насочи синът ми. Преди да тръгна ми каза, че една огромна част от тях са нарисувани с графити и са като някакъв символ на града. Но не си мислете, че просто правя снимки на всяка втора врата, мисля, че където и да си трябва просто да се оглеждаш.

- Тези малки открития свързани ли са с начина ви на работа и изследването на мисловния свят на великите учени?

- Вижте, не се впечатлявам от всичко. Най–хубавото е, че не съм експерт по конкретна наука, по скоро съм малко като онези превъзбудени деца, които се скитат навсякъде и дърпат ръкавите на родителите си Виж! Виж и тук, и там. Да определено е свързано, защото аз освен че се впечатлявам се питам и защо: защо този камък има тази форма, защо този червей се движи по този начин, все се чудя и от момента, в който нещо ме учуди идват и десетките въпроси свързани с него.

- А къде са скритите отговори за Вас?

- Хубавото е, че отговорите не са най–важното нещо за момента, те се крият по–нататък. В началото най–важно е да можеш да генерираш възможно най–много въпроси, именно така работят добрите учени. Тук винаги се сещам за романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Той вмъква шегата „42 е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало“ и от тогава хиляди хора губят години от живота си, за да създадат теории защо Адамс избира точно това число.

Цялото интервю гледайте във видеото!

Гледайте
цели епизоди на