Какво е бъдещето на Западните Балкани? Шестте държавите се стремят към еврочленство, но се намират в различни етапи от присъединяването си. Изминалата година отново подложи на изпитание региона – ескалация на напрежението между Сърбия и Косово, на фона на руската инвазия в Украйна.
„Пътят на Запад“, който за региона започна преди две десетилетия, коментира специално за bTV Веско Гарчевич – професор по практика на международните отношения към Бостънския университет и бивш посланик на Черна Гора в НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ).
Какво е бъдещето на Балканите?
Добър въпрос за 2024 г.! Бих казал, че след решението от декември да се започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова има нарастващи надежди в някои държави от Балканите, включително моята страна – аз идвам от Черна гора – че ще наваксат и ще станат държави членки на ЕС скоро, в рамките на това десетилетие. Въпреки това, за някои страни, като Босна и Херцеговина и други, решението да се започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, вместо да се постигне напредък с другите балкански държави, всъщност е признак, че Балканите изостават и са по някакъв начин пренебрегнати. Този процес трае вече много дълго. В началото имаше тласък към демократични реформи, особено в първото десетилетие на XXI век, беше двигател за процеси за реформи. След известно време, това доведе до умора от реформи в някои страни в Западните Балкани. Това се вижда от години и се използва от Брюксел като претекст, извинение, валиден аргумент да не се напредва по присъединителния процес, както бе договорено в Солун през 2003 г. Бих го описал като да сме някъде по средата – с нарастващи надежди, но и изникващи опасения. ,. Така и ще остане, докато не завърши този процес.
Много описват Русия, що се касае моя регион, а и други региони, като грабител, опортюнистична сила, която се възползва от възможностите, ако такива възникнат. Виждам много възможности в цял свят, на Балканите, както споменахме. Дори няма нужда активно да участват, да са толкова видими, защото могат да използват местни представители, политически партии и движения, особено сред православното население. Знаете и в България сред православното население Русия е много популярна. Навсякъде по Балканите. Могат съвсем лесно да се обърнат към тези лидери и политически партии, които ще направят каквото иска Русия, без дори да… Как да го кажа, Русия е способна да подготви икономична операция в тази част на света, дори без пряко да участва и да е видима.
Как ще се развие конфликтът между Сърбия и Косово?
Отново добър въпрос. За много хора това е критично, от ключово значение за бъдещето на Балканите. Бих добавил още няколко въпроса по темата, например за Босна и Херцеговина. Сърбия и Косово водят преговори вече 10 години. Няма напредък. Дори миналата година, с подписването на Охридското споразумение, хората мислеха, че ситуацията ще се разплете и ще може да се стигне до намаляване на напрежението или сближаване, което да доведе в края до признаване на Косово, не задължително от Сърбия, но от други държави членки на ЕС, които не са признали Косово. Въпреки това, ситуацията не е добра. Моето мнение е, че с подход на помиряване към Сърбия, ако се обръща повече внимание на Сърбия като по-значима за Запада и особено Брюксел, с централната роля, която играе в тази част на Балканите, с нейното постоянно флиртуване с Русия. Те искат да останат ангажирани със Сърбия, вярвайки, че с настоящото правителство биха могли да постигнат споразумение и бяха готови да простят определени неща, които Сърбия са направили или правят, дори да приемат нередовни изборни резултати, да не критикуват нарушения на човешките права в Сърбия и така нататък. Само и само за сделката, но този подход не подейства. Иначе щяхме да имаме напредък в Косово. Затова мисля, че Брюксел и САЩ трябва да променят подхода си към Белград.
Цялото интервю гледайте във видеото!
