Тази събота и неделя
Реклама
Войната заварва Артем Мороз и семейството му в Киев и веднага като мнозина мъже доброволно тръгва да защитава родината си.
"След 10 дни вече бяхме в Николаев, Херсонска област, а малко по-късно на бойните позиции. Един ден прелетя вражеска мина. Трима от побратимите ми загинаха на място. С помощта на локитокито ми започнах да търся помощ за евакуация. Нашите минохвъргачи отговориха, измъкнаха ни под обстрел. Не знаех дали ще оцелея. Най-много се страхувах да не загубя съзнание, защото ако загубя съзнание, момчетата лесно може да си помислят, че съм умрял и да спрат да помагат. В Николаев ми направиха ампутации", разказва Артем.
Лекарят му казва, че след половин година ще може да тича. Мечтата да участва в Бостънския маратон, който бил точно след половин година, го отвежда без крака чак до Бостън. Там му правят и специални протези.