Историята на войника Артем Мороз от Киев, който губи краката си на бойното поле, но това не сломява духа му

Шест месеца след ампутацията Артем танцува, гмурка се и дори участва в Бостънския маратон

Историята на войника Артем Мороз от Киев, който губи краката си на бойното поле, но това не сломява духа му

Реклама

Войната заварва Артем Мороз и семейството му в Киев и веднага като мнозина мъже доброволно тръгва да защитава родината си.

"След 10 дни вече бяхме в Николаев, Херсонска област, а малко по-късно на бойните позиции. Един ден прелетя вражеска мина. Трима от побратимите ми загинаха на място. С помощта на локитокито ми започнах да търся помощ за евакуация. Нашите минохвъргачи отговориха, измъкнаха ни под обстрел. Не знаех дали ще оцелея. Най-много се страхувах да не загубя съзнание, защото ако загубя съзнание, момчетата лесно може да си помислят, че съм умрял и да спрат да помагат. В Николаев ми направиха ампутации", разказва Артем.

Лекарят му казва, че след половин година ще може да тича. Мечтата да участва в Бостънския маратон, който бил точно след половин година, го отвежда без крака чак до Бостън. Там му правят и специални протези.