"Наоколо": Колекционерът на носии Калина Михайлова и пътят на една добруджанска престилка

Повече от 20 години Калина събира носии. Започва колекцията си с една малка престилка, наследена от нейната пра баба – Милана

"Наоколо": Колекционерът на носии Калина Михайлова и пътят на една добруджанска престилка

Реклама

Повече от 20 години Калина събира носии. Започва колекцията си с една малка престилка, наследена от нейната пра баба – Милана. Престилката пътувала стотици километри, дни и нощи, от едно село в Северна Добруджа до едно в Южна Добруджа.

„Майка ми и баща ми са преселници от Румъния, от село Черна. Майка е била на две години, когато идва тук в България с нейните родители, а баща ми е бил на седем години. Той идва тук със своя баща. Дядо ми е имал статут на Румъния и е имал възможност да остане в Румъния, но той предпочита да дойде тук в България“, разказва тя.

Зелената престилка с втъкани сребърни нишки днес разказва болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.

„Тя е част от семейната история, тя е една малка частица от това, което нося в сърцето си, от моите корени“, добави Калина Михайлова.

През 1940 г. България и Румъния сключват договор, според който България си връща част от отнетите след Първата световна война земи. Крайовската спогодба предвижда задължителна размяна на населението от Добруджа. Румънците от южната част се преселват в северната. На тяхно място идват около 68 000 българи от областите Тулча и Кюстенджа, която от 1978 г. е румънска територия.

По този начин Северна Добруджа, която до този момент е била с преобладаващо българско население, е обезбългарена окончателна. Въпреки огромната радост, с която са посрещнати за много семейства, това остава  дълбока рана.