Елизабет Костова: Много исках да напиша роман за България
"Сюжетът за романа ми се яви насън" - споделя авторката.
26 Септември 2017
Реклама
Елизабет Костова носи българска фамилия, въпреки че е чистокръвна американка. Завършила е "Йейл" и за първи път стъпва в страната ни през 1989 година. Дебютният й роман "Историкът" е издаден в САЩ през 2005 г. и се превръща в световен бестселър. В книгата се разказва за млада жена, която издирва гроба на граф Дракула, а част от действието се развива в България. Правата за "Историкът" са изкупени за 2 милиона долара, което е рекордна сума за дебютна книга. Тя е преведена на 44 езика, а 12 години по-късно Елизабет Костова е готова с новата си книга "Земя на сенки", чието действие се развива изцяло на българска територия. Ето какво сподели тя в студиото на "Преди обед".
Преди осем години се събудих от сън, в който видях млада американка, която идва в съвременна България и разбира, че трябва да помогне на възрастна двойка. Една от техните чанти остава в момичето и се оказва, че в нея има урна. Това е много стресиращо изживяване за нея, защото не познава езика и културата на страната. Всичко това го преживях насън. Тогава осъзнах, че това е история за роман.
Американската публика реагира много добре на романа. След прочитането някои читатели са ми споделяли, че искат да посетят България.
За първи път дойдох в България само седем дни след промените на 10 ноември 1989 г. Бях на историческия митинг пред храм „Ал. Невски”. Това е невероятно изживяване. Някои българи в Америка са ми признавали, че са били на същия митинг. Бъдещият ми съпруг също е бил там, но ние се запознахме няколко седмици по-късно. Бях впечатлена от топлотата му, добротата му, неговата интелигентност. Във вашата култура има повече размисъл, в САЩ приемаме нещата без много въпроси. Той вече говореше добре английски и лесно се адаптира към живота в Америка.
Имаме три деца, като две от тях са с български имена.
Първият роман ми отне цели 10 години, защото правих много проучвания, все пак действието се развива в девет държави. В същото време преподавах и гледах децата си. „Земя на сенки” написах само за осем години (смях). Пътувах доста из България, гледах филми, консултирах се с историци.
