Фреди Нок: Правете това, което обичате, и ще бъдете винаги млади
Втора част от срещата на Деси Стоянова с екстремния швейцарец Фреди Нок
07 Февруари 2018
Реклама
Вижте втората част от филма на Десислава Стоянова за екстремния швейцарец Фреди Нок, който има 22 световни рекорда за ходене по въже и се готви да постави 3 нови с балон на 10 000 метра височина, където обичайната температура е минус 40-50 градуса. Оператор е Добромир Иванов, а монтажът е на Илиян Диков.
Какво е усещането, когато успееш?
Невероятно е… Не мога да ти обясня. Мечтаеш си за нещо и после го постигаш. Горд си… Когато сбъднеш мечта, това те прави щастлив. Не може да се обясни.
Не си ли пристрастен?
Сигурно. Затова го правя. Имам нови и нови идеи. Ето сега с балона. Отивам все по-надалеч и по-надалече. Пристрастяваш се, искаш още и още.
Аз съм на 53, но чувствам тялото си като на 22. Работата ми и любовта ми към нея ме държат млад. Иска ми се това послание да стигне до хората – правете това, което обичате и ще бъдете винаги млади. Като направя рекорда, това ще обиколи света и ще мога да кажа на хората: хубаво е да бъдеш себе си, да правиш това, което обичаш. Възможно е.
Намерението на Фреди е да постави едновременно 3 нови световни рекорда, минавайки по металния прът, провесен 10 000 метра над земята без балансиращ стик, с колело и на сляпо. Подготвя се на специално изработена метална конструкция, която е разположена в центъра на родния му Уркхайм в Швейцария.
Това ли ще е най-трудното нещо, което си правил досега?
Да, много е трудно. Заради люлеенето. Това е нещо съвсем различно от ходенето по въже, защото всичко ще е в движение. Голямо предизвикателство си е.
Някога съмнявал ли си се в себе си?
Винаги съм сигурен в себе си.
Какво те прави толкова сигурен?
Никога не си мисля за лоши неща, когато съм горе. Когато не се чувствам добре, не го правя. Не съм някой, който се пъне, за да се покаже.
Провалял ли си се някога?
Не.
Никога?
Понякога човек прави грешки, но в такива случаи се хващам.
Фреди е 7-мо поколение в известната швейцарска циркова фамилия Нок. Първите 34 години от живота му минават на манежа. Освен с номерата си на въжето, е известен и със стрелбата с арбалет. Той е част от трупата, която за първи път се осмелява да направи пирамида от 7 души на въже, 31 години след като при последния опит са загинали двама от фамилия Валенда, а трети е останал парализиран. Държи рекорд за най-дълго въртене в колелото на смъртта. Всъщност смъртта е нещо, с което се е разминавал на три пъти и то само в рамките на година. Когато е едва на 5.
Беше през лятото. Дресьорът на мечката я хранеше, в същото време две кучета се бяха сбили и шумът беше изнервил мечката. Дресьорът излиза от клетката, но не затваря добре вратата и мечката излиза. Аз си играех заедно с братовчедка ми в този момент. Изведнъж тя започна да крещи: Мечката, мечката. И тръгна да бяга. Аз бях с гръб, обърнах се и видях, че мечката идва. Беше може би на 20-тина метра. Тръгнах и аз да бягам. Имаше едно ремарке, опитах се да се скрия зад него, мечката ме последва. Минах отпред, но паднах и се мушнах под ремаркето. Само, че тя ме докопа с лапите. Картината е още пред очите ми. Късметът ми беше, че се бях свил и като ме измъкна, ме захапа за темето, иначе можеше да ме захапе за лицето.
Дойдоха баща ми и чичо ми и се опитаха я отскубнат от мен, но мечката беше много силна и не пускаше. Чичо ми взе един чук и я фрасна по главата, но тя пак не помръдна. Аз го чувах това докато лежах на земята, пищейки. Наложи се да я удари три пъти, за да ме пусне…
Изкарах 3 месеца в болница… Огромно парче от скалпа ми го нямаше. Лекарите месеци наред се бориха, за да съберат кожата на главата ми. И после се върнах в цирка.
Не те ли беше страх да се върнеш в цирка?
Не. Като ме изписаха от болницата, може би беше месец след това, пак си играех с братовчедка ми, събирахме игличките от една елха и ги слагахме в един чашки. И тя ме заплаши, че ще ме замери с чашата с игличките. И аз тръгвам да бягам през улицата без да погледна и един автобус ме удря. И ме изхвърля на 15 метра. Но нямах нищо счупено. Разминах се само със сътресение.
В края на същия този сезон бяхме на езерото Лугано. Брат ми, който е със 7 години по-голям от мен и братовчед ми бяха взели едно водно колело и аз паднах във водата и тръгнах да се давя. Нагълтах се с вода, появи се една голяма светлина. Слава богу, успяват да ме извадят, правят ми изкуствено дишане и така.
Мисля си, че щом не съм умрял и съм още тук, значи има причина.
Някой опитвал ли се е да те спре в годините?
Да, много хора ме питат: Защо го правиш? Престани. Особено баща ми. Преди няколко години ми каза: Стига толкова, спри. Но аз му казах: Виж, това е моят живот, аз си го обичам, така си изкарвам парите. Обичам си работата. Защо да спирам? Имаш деца. Имам, и ти имаш, но като беше млад ме качи на въжето. Докато се чувствам добре, няма от какво да се притеснявам. Същото се отнася и за децата ми. Аз не се страхувам за тях. Не им казвам: Не прави това или онова. Това си е твоя живот, живей го.
Фреди има четири дъщери от първия си брак и син Лео от втория. В него вижда своя наследник на въжето. Качва го още преди да е проходил.
Като се роди и тръгнаха да му слагат първия памперс, първото нещо, което направи беше да си разпери ръцете ето така.
Видял си знак…
Той е много специален. Аз го оставям да играе. С мен не беше така. Аз харесвах въжето, но при баща ми школата беше друга – по-твърда.
Винаги като го попитам Лео какъв искаш да станеш и той казва – да ходя по въже.
Ами ако Лео пострада докато е на въжето, няма ли да се чувстваш виновен?
Не мисля за това. Лош въпрос. Не го казвай. Виж, навсякъде може да стане инцидент. Колко нещастни случаи има в гимнастиката. Щом детето иска, нека го направи. Ако подхождаме по този начин, не трябва нищо да правим. Трябва да си стоим заключени вкъщи…
Не те е страх като си на въжето, а от какво те е страх?
Страх ме беше да летя със самолет. Но вече не ме е. Минах терапия, бях в пилотската кабина, видях как се случват нещата и вече се чувствам сигурен. Страх ме е и от акули, като плувам в океана, много ме е страх. Никога не влизам твърде надълбоко. Може да е от филмите, не знам. Може би трябва да направя нещо с акули под вода, за да го преборя и този страх.
Толкова много пъти си доказвал, че невъзможното е възможно, как така се оказа невъзможно да спасиш брака си?
Аз обичам това, с което се занимавам. В началото жена ми също го харесваше, но може би в един момент й дойде в повече. Бракът никога не е лесно нещо. Има караници, ревност, случват се разни неща. И аз не съм лесен понякога. Прекарвам на въжето часове наред. На нея й се иска да отидем някъде, да направим нещо, аз казвам: Сега трябва да тренирам.
Повечето хора смятат, че си луд, знаеш..
Знам.
Ти как се самоопределяш? Кой си ти според теб самия?
Да, луд съм, но знам какво правя. И какво значи „луд“. Скиорите са луди, рали шампионите са луди. Вземи Шумахер, всички го знаят. Той е луд човек. Минал е през какви ли не състезания и винаги е печелил. Той е най-добрия. И един ден отиде да кара ски и си падна на главата. Не е за вярване. Същото може да се случи с мен – да направя сума ти щури неща и един ден да ми се случи нещо съвсем различно.
Не трябва да му мислим много-много. Караш си колата, някой може да те удари и си до там. Наслаждавайте се на живота си, не си задавайте прекалено много въпроси: какво ще стане, ако това, ако онова. Наслаждавайте се на живота, на миговете, които имате… И гледайте мечтите си за бъдещето. Опитвайте се да ги осъществите. Аз моите ги осъществявам.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
