Людмил Ангелов е у нас във връзка със седмото издание на фестивала „Пиано Екстраваганца”. Ето какво сподели той:

В началото може би нямах късмет да попадна при педагозите, които ми подхождат. На 16 години имах критичен момент и смятах да се откажа от пианото, защото не вървеше. И наистина не вървеше, имах дефекти в техниката на свирене. Тази криза продължи година-две. Тогава се появи Константин Станкович, който повярва, че мога да стана пианист. Именно него считам за свой учител.

И до ден днешен имам някои дефекти, не ме е срам да го кажа в ефир. Първото ми политане, така да се каже, бе на конкурса „Шопен” във Варшава, където взех награда. Още от дете харесвам този композитор.

Впоследствие за първи път в България изсвирих всички произведения на Шопен – над 2000 страници нотен материал. Интеграл от 12 концерта за два сезона в зала 11 на НДК. Малцина по света са го правили.

Другият важен момент бе спечелването на конкурса в Монте Карло. Музикалните конкурси са необходимо зло. Без тях не можеш да пробиеш. Те са зло, защото ограничават репертоара. Между 18 и 25 години човек свири само това, което е изпипал добре и не смее да рискува. А до тази възраст трябва да е свирил поне 20 клавирни концерта с оркестър.

Свиренето е голяма саможертва. 88-те клавиша на пианото искат пълно отдаване иначе няма да се получи. Въпреки всичко, ако се родя отново, пак ще бъда пианист.

Имах трудно детство. Родителите ми бяха разведени, с баща ми се виждах съвсем малко, а майка ми работеше в друг град.

През 1992 г. получих покана за преподавател в Консерваторията в Толедо. В Испания започнах от нулата, защото никой не ме познаваше. Трябваше да изградя име. До този момент не бях преподавал, а и кой знае какво съм приказвал, защото заминах след само 20 урока по испански (смях).

Фестивалът „Пиано Екстраваганца” включва бутикови концерти с по-неизвестни автори и произведения. Някои от тях се изпълняват за първи път.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на