Пътешественичката Диана Маринова за пътуванията си из Далечния Изток. Какво е да се влюбиш до полуда във Виетнам и с какво очарова симпатичният хаос на азиатската държава?

За първи път отидох във Виетнам през 1993 г. Това бяха годините на първоначално натрупване на капитал, когато всеки се впускаше в някаква дейност. Едни ходеха в Турция за дрехи, други в Германия за коли, а на нас от житейската лотария се падна да работим с Виетнам. Беше свързано с виетнамския дълг към България.

През тези години Виетнам много се промени и вече догонва Китай по темпове на икономически растеж. По онова време в Ханой имаха буквално няколко светофара, подарени от Франция, те са бивша френска колония, и малко моторчета и велосипеди. Средната заплата на чиновник беше под 80 долара. Сега е много над 2000. Има вече доста луксозни автомобили и голям трафик.

През 2004 г. имаше едно цунами в Индонезия и 100 000 души умряха за минути. Почувствах, че трябва да се направи реверанс към този район. Посланикът на Индонезия ни прие, но се оказа, че е много трудно да се осинови дете, защото са мюсюлманска държава. Трябваше да сме мюсюлмани, да сме живели две години без прекъсване в Индонезия. Затова решихме да е Виетнам. България няма подписана спогодба с Виетнам по този въпрос и трябваше да изминем дълъг път, докато получим документ за частен осиновител.

Те имат 83 домове за осиновяване, които обаче са под юрисдикцията на държави като Франция, Италия, Германия... След две години открихме едно момиченце на година и половина, без установени родители. Било е оставено пред вратата на манастир само с няколко пелени.

В най-скоро време ще я заведа в родината й. Исках да е на по-осъзната възраст, 12-13 години.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на