Всяка неделя в продължение на 120 минути един млад журналист задържа вниманието на зрителите пред телевизионните екрани. Вече четири години предаването продължава да предизвиква интерес и коментари. За събеседниците, телевизията, света и важните неща в живота – Светослав Иванов, специално за читателите на сп. Betty моята аптека

За какво стигат 120 минути?
120 минути в днешния свят са много – всичко тече на бързи обороти в нашия живот. Изчислено е, че прагът за задържане на вниманието на един човек с видео- формат е паднал на 20 секунди, тоест ако не хванеш вниманието в първите 20 секунди, не печелиш зрител. Така че 120 минути са много време. Нашият стремеж е да работим така, че да задържаме вниманието на зрителите и да им даваме стойностно съдържание.

Как разбираш дали събеседникът ти е искрен?
Става ясно първо по начина, по който отговаря или не отговаря, по думите, които използва. Езикът на тялото е също изключително важен. Не е необходимо да си специалист, за да разбереш кога събеседникът ти започва да се чувства притиснат или некомфортно в студиото. Винаги се стремя зрителите да разберат кога човек е искрен или не е, без да налагам някаква теза или мнението си за него. Винаги гледам да съм неутрален. Телевизията е скенер, който вади на показ абсолютно всичко. Като резонанс е. Вади и фалша, и искреността, и настроението, и чувствата, и емоциите, които изпитваме в момента в студиото.

Кога се е налагало да бъдеш по-остър?
Много пъти. Понякога съм изключително остър в началото на предаването си, в коментарите, или поне така ми казват. Налагало се е да бъда остър, но остротата не е самоцел, по-скоро е отговор на нежелание на събеседника да отговори на определен тип въпроси. Тогава искам да си проличи много ясно, че този човек бяга от определени отговори. Когато това стане, този човек много губи. Но това е нормалната работа на журналиста. По отношение на определени обществени явления съм остър, просто изразявам мисли и чувства  – като всеки един от нас.

Именно твоите коментари зрителите обсъждат дълго. Сега ще могат да ги прочетат и в новата ти книга. Как и защо се роди идеята за нея?

Тъй като това са телевизионни коментари, първоначално не бях напълно убеден, когато се роди идеята за сборник с тях. Но в крайна сметка, тезата на моя издател е, че това са малки разкази, които могат да бъдат четени отново и отново. Мисля, че хората ще харесат тази книга. Не очаквам да се чете на един дъх, не е нужно, по-скоро очаквам в определен момент читателят да отвори книгата, да прочете два текста и да започне да си мисли върху тях. Един от основните ми мотиви е сентенцията, че написаното остава. Написани, коментарите ще бъдат като историческа картина на времето, в което живеем.

Какво се промени в твоя живот през последните 10 години?
Промениха се доста неща в професионален план. Точно преди 10 години дойдох в bTV, минах през всички аспекти на телевизионната журналистика – репортаж, новинарски репортаж, документален филм, телевизионно предаване. Обиколих света 3 пъти.

Това, което запазих през годините, е чувството за лекота, с което трябва да се случват нещата. Ако го загубя, може би ще усетя, че вървя към смяна на професията. Този момент, за щастие още не е настъпил. Когато правиш нещо, което обичаш, трябва да има лекота.

Какво е България за теб?
България е моят дом, който много обичам.

Цялото интервю четете тук: https://betty.bg/spisanie-betty-oktomvri-2017/ и в октомврийското издание на сп. Betty.

Гледайте
цели епизоди на