Деси Стоянова и Сашо Кадиев между съединението, което прави силата и късото съединение

Водещите на „Преди обед“ вече 10 години са заедно в телевизионния ефир, а на фона на тоталното разделение, което цари в обществото ни, това си е истински подвиг. Как го правят – търси отговора Ирина Иванова, подготвяйки своя материал за сп. EVA

Реклама

Ако традицията повелява десетата годишнина от бракосъчетанието да се нарича „розова сватба“, как ли да наречем десетгодишнината от създаването на един професионален тандем? Розова? Едва ли.

Точно преди 10 години – през февруари 2012 г. –  журналистката Десислава Стоянова и актьорът Александър Кадиев дебютират като водещи на предаването „Преди обед“ по bTV и оттогава имат „около 2000 ефира рамо до рамо, което означава 5000 часа заедно на екран или хайде, нека да са 4000, ако махнем рекламите“ (изчисленията са на Кадиев, доверявам му се).

Събират ги журналистът и продуцент Георги Тошев, продуцентът Румяна Цанчева и тогавашният главен редактор на предаването Диляна Ценова. Два пъти заснемат пробни предавания – това им е кастингът. Оказва се, че им се получава. И така вече цяло десетилетие, всеки делничен ден, от 9:30 ч. та „чаааааак до обедните новини“… Познават се толкова добре! Приемат се каквито са, а са наистина много различни. Не замазват и не крият различията си обаче. През часовете, които прекарах в тяхната компания, докато снимаха фотосесията, видях, че между тях не съществуват сладникави пози, нито фалшива близост, нито каквато и да е форма на куртоазия. Не го играят и „partners  in crime“, не флиртуват с имиджа си на телевизионни звезди. Здраво стъпили на земята хора (да, дори и г-н Александър Кадиев), които работят здраво. Успехът им като тандем не е паднал от небето, избачкали са си го, както се казва, изградили са си го – с компромиси и без компромиси, с грешки и прошки, с добър екип около себе си, разбира се, но най-вече като не са допуснали помежду им да се настанят притворство и злокачествена конкуренция. Заслугата за последното си е лично тяхна и е добър модел за следване – дори на държавно ниво, ако щете - ако искаме да ни се получи така лелеяната заедност или онова съединение, което правело силата и прочее. 

Какво каза всеки един от тях зад гърба на другия? Предстои да прочетете в новия брой на сп. EVA, който в момента е на пазара.

Деси за Сашо: Изключителен актьор, киноман, геймър, най-забавният на света, търговец, педант на тема пране.

Кой е Сашо?

Най-забавният човек, когото познавам. Талантлив актьор. Изключително енергичен, харизматичен, с бърза мисъл, страхотно чувство за хумор и добре изразено его. Умее да омайва околните, може да ти „продаде“ всичко, което поиска. Когато е в настроение, е най-добрата компания, която можеш да имаш.

Талант ли е това да работиш в екип или умение, което се придобива с практиката?

Категорично е умение, което се развива и надгражда с практиката. Изисква се уважение към другия, към неговата индивидуалност и качества, към приноса му, както и способност честно и ясно да му кажеш в очите, когато според теб нещо не е наред.

Коя е най-сериозната ви конфронтация през годините, в които сте рамо до рамо на екрана?

От перспективата на днешния ден не мисля, че сме имали сериозни сблъсъци. Най-много търкания сме имали по линията на опита ми в зората на „Преди обед“ да променя някои неща в Сашо. Сравнително бързо осъзнах, че няма да ми се получи и се отказах, което отвори възможността да създадем доста хармонична професионална връзка, в която различията ни се допълват, а не си пречат.

Опровергайте или потвърдете: легенда номер едно - че Сашо е недисциплиниран.

Ще го кажа така – спрямо моите разбиранията за дисциплина, има какво да се желае. Според неговите – всичко си е шест. Ето една от темите, по които сме на различно мнение.

Легенда номер две - Деси ръководи парада в предаването. Предаването е факт, благодарение на труда на много хора. Ние със Сашо сме на витрината, но без всички, които са зад гърба ни, нещата не биха могли да се получат.

Спасявали ли сте се един друг? Не само професионално, но и в личния си живот.

Аз и друг път съм казвала, че приемам Сашо като един от учителите в живота си. Не защото съм го търсила за съвети или съм му плакала на рамото, а защото покрай работата ни в „Преди обед“ и перипетиите, през които минахме, докато се напаснем като екип и екранна двойка, научих много и израснах. Осъзнах колко безсмислен може да бъде опитът да променяш другия и да държиш всичко под контрол, колко вреден може да е перфекционизмът, когато е изведен в крайност. И че наистина няма смисъл да се връзваш чааак толкова, когато нещо се обърка.

Сходни ли са вкусовете ви за изкуство?

Сашо е киноман и всеотдаен геймър, както всички добре знаят. Редовно ми препоръчва сериали, аз също от време на време споделям, когато съм гледала нещо интересно. Допитвам се до него и когато имам „неясноти“, свързани с игрите, на които децата играят. Много ми е ценен като източник на информация в това отношение. Иначе Сашо е изключително талантлив актьор, гледала съм го във всички постановки, в които играе. Силни са и драматичните, и комедийните му роли. Ако трябва да отлича, бих казала Клеант в „Скъперникът“ (роля, за която получи „Аскеер“) и самоубиецът Франсоа в „Аз, досадникът“ – една великолепна комедия, в която играят с Мариан Бачев и която успява да ме разсмива отново и отново, въпреки, че съм я гледала няколко пъти.

Някой скрит негов талант, за който аудиторията не подозира?

Това, което може би малко хора знаят, е колко педантично гледа Сашо на прането си – зарежда се със всякакви видове прахове за пране и омекотители и изключително много се дразни, ако при пускането на пералнята бъде допусната грешка - да кажем смесят се тъмни дрехи с бели. Има и конкретни изисквания към простирането. Много съм се смяла на тези му истории.

 

Сашо за Деси: Еманципирана, професионалист, жена с принципи, възхитителен мениджър на живота си, педантична, търпи ме.

Сашо, коя е Деси?

Човек може да опише близките си хора по различен начин, зависи от настроението. Деси е професионалист, човек, който си гледа работата, държи на нея, отговорна е. Тя е жена, която освен това гледа две деца – близнаци, има съпруг, семейство, къща, вила, кола и котка, макар котката й да е глуха… В този ред на мисли тя е еманципирана жена, която върши всичко, като някак успява да избегне boiling point-a, тоест точката на кипене, в която човек просто „изгърмява“ от купищата неща, с които трябва да се справя. Доста е издръжлива значи Деси и е умна. Умна! Жена с принципи и с вкус, а е много трудно да си такъв човек и особено – да си такава жена! Много неща са на главата на жената – домакинство, работа, деца. Изисква се комплекс от умения и качества, за да се справиш, Деси успява и това е възхитително!

За вас се носят легенди, което само по себе си говори много, но основните са две: Сашо е недисциплиниран, Деси ръководи парада. Какво ще кажеш по въпроса?

Ние се шегуваме на тази тема, но ако трябва да бъда сериозен, моето отношение към живота, към неговата динамика, е много просто. Аз извършвам всички активности – работата в театъра, телевизията, киното, приятелите, забавленията, семейството - с добронамерена небрежност. Целта е да не се тормозя аз, защото психиката на човек е крехка. Затова, за да се предпазя, за да съм ведър, гледам на всички ангажименти и отношения не несериозно, а по-леко. Вярвам в лекотата на действието. Не вярвам в онази рецепта, според която човек трябва да си скъса г..а от работа, въпреки че на практика аз СИ скъсвам г..а от работа, защото работя денонощно и съм имал периоди, в които не се прибирам по 15-16 часа на ден. При това и актьорството, и воденето са психосоматична работа. В този ред на мисли единственият ми изход е да се отнасям малко по-небрежно, но това не означава, че не си върша работата. Разбира се, тук-там може да се получи грешка, но и на това съм се научил – да не се взирам непрекъснато в грешките си. Защото ако аз и ти допускаме грешки в нашата малка работа, представяш ли си, ако започнем да се вглеждаме в огромните грешки на света, на неговите лидери и т.н.! Пък и аз не съм правил фатални грешки в работата си. Но ако започна да приемам всичко чак толкова сериозно, трябва да се гръмна.

Спасявали ли сте се взаимно? Не просто в работен план.

Ние с Деси Стоянова сме приятели, разбира се, макар да не поддържаме приятелски отношения извън работа – просто защото сме много различни като хора. Срещали сме се по празници, без да прекаляваме. Но сме си помагали. Преди около 7-8 години тя обаче ми помогна много в момент, в който на мен ми трябваше спешно поръчител за кредит. Тя се съгласи веднага – дойде и се подписа в същия ден. Което мои доста по-близки хора не го направиха, защото се страхуваха. Деси обаче го направи за мен. А ние тогава дори не бяхме все още чак толкова близки – беше някъде на втората година, откакто водехме предаването. Понякога ми помага и с административна работа, с която аз не мога да се справя. Аз пък сега й подарих почивка с децата в един страхотен спа център, уникален. За рождения ден на близнаците.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по някои от „горещите“ новини?

Често сме на различни мнения и съвсем естествено прехвърляме тези разногласия и в предаването. Ние просто сме много различни хора.

Е, сигурно и ти си правил компромиси понякога и затова те търпят.

Не, това е интересното. Аз не правя, а те ме търпят. Не мога да разбера на какво се дължи. Просто не съм така съобразителен. И това сигурно може да се научи, но аз не искам да го науча.

Стайлинг, грим и снимки: @slav.huben

Последни

Реклама