Коклюш, или „магарешка кашлица“, е остро инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Огнищата на коклюш са описани за първи път в историята през VI век от Гийом дьо Байю, а бактерията е изолирана за първи път от Жул Борде и Октав Генгу през 1906 г.
През XX век коклюшът се утвърждава като едно от най-честите детски болести, превръщайки се в основен виновник за високата детска смъртност. Ситуацията започва да се променя коренно през 40-те години на миналия век с въвеждането на ваксината срещу коклюш, като случаите на заболяването намаляват с повече от 75% в сравнение с предишните години.
Въпреки значителния напредък в борбата с болестта, коклюшът остава сериозна заплаха за детското здраве по света. Според последни проучвания, проведени през 2014 година, глобално са регистрирани над 24 милиона нови случая на коклюш сред деца под 5-годишна възраст, довели до около 160 700 смъртни случая. Тези цифри ни напомнят за неотложната нужда от постоянно внимание и активни усилия за предотвратяване и лечение на тази опасна болест.
БАКТЕРИЯТА, ПРИЧИНИТЕЛ НА КОКЛЮШ
Bordetella pertussis е бактерия със силно адаптивни черти, което я прави главен виновник за разпространението на коклюш, познат още като „магарешката кашлица“. Тази кокобацилна бактерия, която е част от рода Bordetella, се отличава със своята капсула и грам-отрицателна структура, което я прави изключително устойчива и адаптивна.
Съществените фактори, които допринасят за нейната вирулентност, включват редица токсини и други молекули, като коклюшен токсин, аденилатциклазен токсин, нишковиден хемаглутинин, фимбрия, пертактин и трахеален цитотоксин. Тези компоненти улесняват бактерията да се закрепи в дихателните пътища и да причинява възпаления, водещи до характерната кашлица на заболяването.
Bordetella pertussis се разпространява по въздушно-капков път, като инкубационният период на болестта обикновено е между 7 и 10 дни, но може да варира от 6 до 20 дни. Човекът е единственият известен носител на тази бактерия, което подчертава нейната специализирана адаптация към нас като гостоприемник.
СИМПТОМИ И ПРОТИЧАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО КОКЛЮШ
Коклюшът се предава по въздушно-капков път, когато инфектиран човек кашля, киха или разговаря, излагайки околните на капчици, съдържащи бактерията. Заболяването е изключително заразно в началния си стадий.
Коклюшът обикновено протича в три стадия:
Катарален стадий:
- Продължителност: 1-2 седмици.
- Симптоми: Приличат на обикновена настинка – лека треска, назална конгестия, възпалено гърло и лека кашлица.
- Заразност: Най-висока по това време.
Пароксизмален стадий:
- Продължителност: 1-6 седмици, понякога по-дълго.
- Симптоми: Интензивни кашлични пристъпи, завършващи с дълбок, високозвучен вдишващ звук (назован "коклюшен вой"), повръщане след кашляне, изтощение.
- Заразност: Намалява след третата седмица от началото на кашлицата.
Възстановителен стадий:
- Продължителност: Няколко седмици до месеци.
- Симптоми: Кашлицата постепенно намалява, но може да продължи дълго време.
- Заразност: Намалява значително и в крайна сметка изчезва.
УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ЗАБОЛЯВАНЕТО КОКЛЮШ
Коклюшът може да доведе до сериозни и дори фатални усложнения, особено сред малките деца. Най-честото и опасно усложнение, което води до смъртни случаи, е вторичната бактериална пневмония. През периода 2000-2017 г., 13.2% от всички случаи на коклюш са довели до пневмония, като сред бебетата под шест месеца този процент достига до 18.6%.
Малките деца са изключително уязвими и могат да развият неврологични усложнения като гърчове и енцефалопатия, често породени от кислородно гладуване, причинено от кашличните пристъпи или от токсините, произвеждани от бактерията. Такива усложнения се срещат особено често при новородени.
Дори юноши и възрастни не са застраховани от усложнения. Те могат да изпитат проблеми като затруднено дишане, незадържане на урина, случаи на пневмония, фрактури на ребрата, обморок и загуба на тегло поради заболяването. Тези данни подчертават важността на ранната превенция и лечение на коклюш, особено сред най-уязвимите групи.
ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА КОКЛЮШ
Лечението на коклюш е предимно поддържащо и включва прием на антибиотици, които са ефективни, ако се приложат в начален етап на заболяването - през първите 1 до 2 седмици от началото на кашлицата.
Най-често използваните антибиотици са азитромицин, кларитромицин и еритромицин, както и триметоприм-сулфаметоксазол. Тези медикаменти помагат за намаляване на преносимостта на инфекцията и могат да повлияят на развитието на болестта.
Имунитетът след прекаран коклюш не е траен, затова неваксинираните или частично ваксинирани хора трябва да започнат или да завършат серията имунизации с ваксините DTaP (срещу дифтерия, тетанус и ацелуларен коклюш) или Tdap.
ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ КОКЛЮШ
Ваксинационната програма за деца в България срещу коклюш е стратегически планирана, за да предостави оптимална защита през различните етапи на детството. Началото на имунизацията обикновено е с 6-валентна ваксина, която се прилага във възрастите от 2, 3 и 4 месеца. Тази ваксина осигурява защита не само срещу коклюш, но и други опасни болести.
След това, на 2-годишна възраст, децата получават 5-валентна ваксина, като допълнителна защита срещу коклюш. На 6 години им се прилага 4-валентна ваксина, а последната имунизация се извършва на 12-годишна възраст с 3-валентна ваксина. Тази последователност от имунизации осигурява продължителна защита и засилва имунната система на детето.
Освен ваксините, е важно родителите и възрастните да бъдат информирани за първите симптоми на коклюш и да търсят лекарска помощ. Лечението на коклюш включва антибиотици, за да се смекчат симптомите и да се ускори възстановяването. Комбинацията от правилна ваксинация и ранно лечение е ключът за успешното преодоляване на това заболяване и запазването на доброто здраве на децата и възрастните.
