Какво знаем за турската лира?

Когато мислим за Турция, си представяме страна с вековна история, красиви дестинации, кулинарно богатство (особено сладкишите), както и удивителното кафе. Вярно е, че Турция е богата страна от културна гледна точка, но й липсва един много важен аспект – икономическа стабилност.

Турция се сблъсква с много проблеми, но най-тежкият е свързан със стабилността на нейната валута - турската лира. От въвеждането ѝ, на 1 януари 2005 г., лирата е загубила над 96% от своята покупателна способност. Оттогава валутата се сблъсква с множество предизвикателства. Нека видим как стигнахме до такъв срив в стойността на турската лира, къде сме сега и какво можем да очакваме в краткосрочен план.

Как стигнахме до обезценяваща се лира?

От август 1971 г., когато американският президент Ричард Никсън прекъсна връзката между долара и златото, всички валути по света започнаха да губят своята покупателна способност. Този процес се причинява от инфлацията. Инфлацията означава създаване на пари чрез печатане и кредитна експанзия. Когато количеството пари в една икономика нараства по-бързо от броя на стоките и услугите в нея, те губят своята стойност.

Това, от своя страна, води до повишаване на цените. Тоест, увеличението на цените е следствие от инфлацията. И това се случва по целия свят. За съжаление, в Турция явлението е по-силно изразено. Годишната инфлация за април 2024 г. е 69,8%, третата най-висока инфлация в света. Такива нива на инфлация са причинени от създаването на прекалено много пари от нищото.

Инфлацията създава верижна реакция от лоши събития

Когато се печатат пари, най-голяма полза от тях имат първите потребители на новите пари. Това е така, защото парите все още не са влезли в икономиката и цените все още са същите. Когато правителствата печатат повече пари, те имат възможност да купуват повече от същите стоки и услуги на текущите цени. До момента, в който парите достигнат до обикновения човек, те вече са загубили своята стойност.

За да поддържа социалните придобивки на хората, докато парите губят своята стойност, правителството трябва да създаде още повече пари, за да плати за стоките и услугите, които предлага. Турция се сблъсква с това от години.

Политизацията на парите

Обикновено, когато цените започнат да се покачват твърде бързо, централната банка на нацията се намесва. Паричният орган увеличава лихвените проценти, така че заемите да станат по-скъпи. Така и хората, и институциите намаляват разходите си. Това е икономическата логика и това се случва в повечето случаи.

За съжаление, ситуацията в Турция е различна. Поради политическата си власт, президентът на Турция, Реджеп Ердоган, принуди няколко пъти в близкото минало Турската централна банка да не увеличава основния лихвен процент. Най-значимият случай беше преди президентските избори през май 2023 г.

Въпреки че лирата беше унищожена от над 40% инфлация, централната банка намали основния лихвен процент от 14% на 8,5%. Това показа колко силен е Ердоган и какво  влияние има дори върху една уж "политически независима" институция на страната - нейната централна банка.

Първи признаци на икономическа логика

След преизбирането си, Ердоган назначи за управител на Турската централна банка първата жена, която някога е оглавявала централната банка, Хафизе Гайе Еркан. Нейната позиция от самото начало беше да спаси страната от разрушителната инфлация. Така централната банка започна да увеличава лихвените проценти.

За съжаление, поради непрекъснатото печатане на пари, дори 40% лихвен процент не оказа никакъв ефект за намаляване на инфлацията. Напротив, обикновените хора започнаха да се обръщат към други валути, като долар или евро за ежедневни транзакции, или дори злато.

Търсенето на злато в Турция нарасна толкова много, че през 2023 г. централната банка започна да продава своите златни резерви, за да посрещне високото търсене, но и за да защити лирата от твърде голяма обезценка спрямо жълтия метал.

Смятана за виновна за влошаващото се благосъстоянието на хората, Еркан подаде оставка в края на януари 2024 г.

Какво предстои за турската лира?

Днешната нова турска лира замени старата турска лира. Всяка нова турска лира се обменяше за 1 000 000 стари турски лири. До промяната през 2005 г. лирата беше най-недооценената валута в света.

Като имаме това предвид, няма да е изненада, ако Турция направи същата деноминация на валутата си, както преди 20 години. Но първо, за да се случи това, са ни необходими банкноти с по-висока номинална стойност – тоест с повече нули.