.

Проект: Демография 2: Отказ (2 част)

Гледайте цялото предаване на bTV Plus

Според проф. Трендафил Митев, който твърди, че ако се запазят сегашните темпове на стопяване на нацията, през 2050 година в България ще има два милиона българи, два милиона роми и един милион етнически турци.

Карбовски вярва, че всеки има основателна причина да откаже да има деца. Все пак той се съгласява с мнението на проф. Митев, че ако нещата тук започнат да се оправят, ако има съзнателни политики, които първо да направят България привлекателно и спокойно място за живот, а в следствие на това хората да искат да имат деца (повече от едно) и част от избягалите да поискат да се върнат, нещата могат и да се получат.

Коментирай
публикувай
  • koaly

    Здравейте. Жена на 30 години съм. И собствени деца не искам и няма да имам. От много малка усещах, че имам по-различно виждане по тази тема. Никога не съм мечтала за този момент и все си казвах някакви години на които като стана за в бъдещето, когато вече ще трябва. Забелязвате ли, трябва. Е да, ама никой не може да ме накара насила да направя нещо, което е личен избор. Ще се опитам да обясня защо, макар много пъти да съм водила такъв разговор и да съм оставала неразбрана. Не очаквам нещо по-различно и сега. В моето семейство баща ми посяга на майка ми. Първото нещо, което съм си помислила при идеята за деца, ами ако с баща им не се разбираме, ще трябва да са деца на разведени родители... Защото да им причиня ужаса, който аз съм изпитвала чувала виковете на майка ми, ами не мерси. И да не обвините нея. Тя е останала наистина заради мое добро, такива са били времената, да не раста без баща. Но сега какво, тя е нещастна в мое име, което води до чувството на огромна вина, а не трябва да е така. Да оставя това. Следващото. Имам проблеми с гръбначния стълб. Не такива, че да не мога да изкарам бременност, но тя казано ми е от доктор би била тежка. А кой ще ми гарантира, че няма да доведе до някакви усложнения? Отделно вече имам проблем и с хормоните, там също би било борба, ако имах желание за поколение. А защо трябва да е лично твое детето искам да ви питам, защо да трябва да носи твоите гени? Има толкова изоставени деца. Ако някога променя мнението си, бих осиновила. И защо не се гледа глобално на проблема, ромите ставали много, но в световен мащаб населението се увеличава и съсипваме планетата. Някой за това мисли ли правейки още един консуматор, носещ неговия генетичен материал? Ако можеше да ми се гарантира, че това мое дете ще е гений, ще изобрети лекарството за неизлечимо заболяване, тогава бих се замислила. Никой не може да знае и да е убеден, че така желаното отроче няма след време да ви носи само болка и страдание. Колко истории за родители изоставени и изхвърлени от децата си знаете? Аз достатъчно. Някои хора са ме питали, ами като остарееш какво ще правиш. Ами извинявайте, ама да си направя дете, че да имам болногледач ли? Или ако то е далече и не може да ме вижда, а иска, да се чувства виновно, че съм самотна? Ами не, моя си е грижата да направя така, че да имам приятели на тези години. И ако някой реши да пита - Не пуша. Не пия. По заведения почти не ходя. Телефонът ми е модел от 2012. Отделно, на фона на технологичния прогрес, хората деградираме. Такива неща съм чувала от познати, 5годишни с достъп до интернет могат да ви ужасят. И все пак, хората опитващи да отгледат добре дете в условията на милата ни родина са герои. Новини избягвам да гледам, може ли всяка втора новина да е нещо лошо. Как да има човек желание да гледат деца в такава обстановка. Има и много по-лоши, тук поне не се ослушваме ще падне ли бомба или не, но нека не стигаме да се сравняваме по този начин. Или някой като каже, че иска дете, че да има кой да възпитавал, и не мога да се сетя как точно са се изказвали хората, които имам предвид, но на мен ми е звучало, че искат да си имат занимавка, жива говореща играчка. А колко жени раждат точно защото така трябва, а после не обръщат нужното внимание на това дете. Смело твърдя, че бих била много отговорна и отдадена майка. Знам колко обичам близките си и как се притеснявам за тях и как страдам като са само болни дори. Със собствено дете това би било много по-силно. Време, внимание, грижи, финанси, всичко щеше да е съобразено първо с това дете. Аз предпочитам всички тези неща да ги инвестирам в помощ за друго живо същество.. Мога още, но ще завърша със следното: колко от вас да били в дом за изоставени деца да им вържат мартеничка? Колко са дарявали за закупуването на учебни материали на такива деца? Колко са организирали офиса да събират капачки в името на благородна кауза? Колко са дарявали храна на възрастната съседка от етажа на Коледа? Колко са лекували бездомна животинка и са ѝ намирали дом? Колко всеки месец пращат смс за Уницеф и ДМС? Колко, ако спечелят от лотарията милион с чисто сърце биха дали по-голямата част за каузи, с които да помогне на някой друг освен себе си и своите близки? Всичкото това съм го правила, правя и още и ще го правя. Ако това ме прави егоист, ами хубаво. Вярвам, че мога да дам много повече на света от свой собствен наследник. Хайде със здраве! Гледайки част 1 просто не издържам да кажа: Карбовски, ако всички мислеха като вас - лошо, много лошо. Защо ние да сме мислели за другите? А защо не?! Защо трябва да сме като другите и да си гледаме само собствената страна, нали от някъде трябва да се започне. Хубавата поговорка Капка по капка вир става, знаете ли я?

  • paloma_20

    Моля, направете Проект за многодетните български семейства - от средната класа и от по-заможната част на населението. Това ще бъде позитивен пример, а не деградивен, като настощия проект.