Добър ден, инспектор Костов. Повод за нашето интервю е войната по пътищата в България, която сякаш с всеки изминал ден се превръща във все по-голяма заплаха за сигурността на хората. Какви са причините, довели до това рязко увеличаване на пътно-транспортните произшествия с толкова много жертви през последните години?
Добър ден! Наистина, по пътищата става все по-страшно за всеки – шофьор или пешеходец. Витае осезаемо едно нарастващо напрежение, откровено признат страх...Притеснени са вече и дори много опитни професионалисти зад волана. Може би най-вече заради все повечето “безумци” или приличащи на психично болни, които карат по обикновени пътища с над 140 км/ч, а по магистралите - с над 200!
Препускат и мощните джипове, и коли “втора ръка” на 15 години, и мощни, и грохнали мотоциклети и мотопеди, и млади, и стари, и хора с качества за шофьори, и напълно непригодни, и полузаспали, и неизлечими меланхолици с бавни реакции...Резултатите са потресаващи - 1000 трупа за година и над 10 000 ранени, от които трайни инвалиди остават над 30 процента...Засегнатите от пътните катастрофи в страната през последните години - пряко потърпевши или изживяващи болката на пострадалите близки, са десетки хиляди. Трудно можем да изчислим загубите за държавата, обществото и отделните граждани и семейства. Автомобилът е и удоволствие, и помощник в бизнеса, но и...безкомпромисен палач в ръцете на неразумния.
Питаме се за ПРИЧИНИТЕ.
На първо място сред тях е Скоростта. Разбира се, говоря за скоростта, която е над прага на подходящата, безопасната за конкретните пътни условия и ситуации за момента, които се променят за част от секундата.
Над 50 % от убитите са при катастрофи, където основна или съпътстваща причина е...неправилно избраната скорост. Фаталната скорост на шофьора “Х”, освен на пътните условия в мига на катастрофата, не е отговаряла и на неговите собствени качества за тази дейност, на неговото моментно психологическо и физиологическо състояние, с интензивността на движението и с много други неща.
Природата е дала способност на човека да преценява опасностите около себе си, но при скоростта на пешеходец. За съжаление, човек кара автомобил малко повече от 100 години и не е еволюирал да преценява опасността (дистанцията, ускорението и забавянето) при големите скорости. С две думи – по принцип, човекът е много уязвим, защото при скоростите над пешеходните не възприема реално опасността.
Друга важна причина – вроденото чувство за съперничество на индивида с останалите индивиди, състезателността.
Има един трудно обясним парадокс: когато в ежедневието се срещаме лице в лице и разговаряме на улицата, у дома, в службата - сме спокойни и дружелюбни, а когато сме на пътя, всеки затворен в собственото возило, ставаме агресивни и отмъстителни, автори на лоши и опасни провокации.
Явно машината и металът ни променят зле и ставаме заплаха за другите и за себе си. Това всеки ден се доказва с новите и нови бройки, които допълват черната статистика. Мъжът се проявява като инфантилен, когато се изявява чрез автомобила. Той като че ли изпада в детската еуфория на някаква игра.
Всъщност, всички ние, които хващаме волана, отлично знаем, че карането на автомобил наистина е далеч от някаква игра и, че колите не са безобидни играчки. И в същото време се държим като юноши, които се стремят да се доказват и да се състезават с опасните оръжия - автомобилите. Това поведение е диаметрално противоположно на истинската сложност и опасност на движението в съвременни условия.
Може би тъкмо затова трябва непрекъснато да се внушава онова, което не знаем или просто лесно забравяме: че шофирането преди всичко е голям риск и тежка отговорност. Стъпвайки на пътя с автомобил или пеш, ние навлизаме образно казано в “огнена зона”, където рискът да стане нещастие е само на милиметри разстояние! “Шофирането не е игра!” е адресирано и към онези многобройни родители, семейства, които като на шега разрешават и дори
сами дават ключовете на возилата на неправоспособните си синове
и така ги тласкат към непоправимото. Колите, сега повече от всякога, са достъпни, като че ли много лесно се “взима” и “книжката”, свидетелство за управление. От друга страна напрежението в движението от ден на ден нараства, пътищата отесняват, колоните стават все по-дълги и по-бавни.
Всичко това изисква наистина съвсем друго, адекватно чувство за отговорност и усет за опасността. Една от най-сложните неизпълнени задачи, с които не се е справило досега моторизираното човечество е тъкмо тази: да култивира дефицитния разум на човека, когато е зад волана.
Автомобилите стават все по-съвършени, а човекът - отчайващо неадекватен.
В повечето от случаите, когато са катастрофирали поради превишаване на скоростта, извършителите на катастрофи са били обхванати от немотивирано бързане – разбирайте бързане без основание, по някаква неосъзната инерция.
Колкото и да е куриозно, виждаме, че шофиращите не намаляват скоростта заради това, че участъкът е опасен, а...защото са видели силуета на полицейския автомобил или са им присветнали с фаровете за патрул на КАТ край пътя! За жалост, много от нас не са склонни първо да осъзнаят опасността, а се вглеждат в евентуалната глоба!
Все пак силуетите на полицейски автомобили до билбордовете ще охлаждат амбициите за високи скорости на преминаващите. Жалко, че някои намаляват скоростта, само ако видят униформени или коли на “Пътна полиция” край шосето!
Съпътстващи, а често основни, но в много случаи скрити остават причини като техническа неизправност на моторните превозни средства, занемареното поддържане на старите возила заради невъзможност по финансови причини от страна на собствениците или просто от немарливост. В крайна сметка, причините за катастрофите са крайно многообразни и в различни комбинации, но завършват с нещастия...
Имате ли данни на кое място по жертви на пътя сме сред европейските страни?
По показателя загинали граждани на 1 милион жители България е сред страните, които са на ниво, което над средното по аварийност (разбирайте с по-голяма аварийност) от средните стойности за ЕС като цяло. Средната цифра за ЕС е 86 убити на 1 млн. жители / 2006 г/. България е на 20-то място от 27 страни със 124 загинали на 1 млн. участници в движението.
С най-добри показатели са Холандия (43 загинали), Швеция – (49), Обединено кралство Великобритания - (56 загинали), Дания – 58, Франция – 75. Зад България са страни с по-голяма аварийност, общо 7, например Гърция -150 загинали, Латвия – 177, Полша-137, Унгария – 130, Словения – 128.
Въвеждането на по-строги санкции ще доведе ли до намаляване на катастрофите и нарушенията на пътя?
Безспорно, по-строгите санкции допринасят за намаляване на аварийността като цяло, но те не могат да бъдат разковничето, което многократно ще намали катастрофите и жертвите. Въздействието на по-строгите санкции цели (и постига в голяма степен) въздържание на водачите да не нарушават правилата. Но това става поради страх от санкцията.
Когато в обсега на пътя те не виждат контролен орган или няма монтирана камера, шофьорите дават волност на скоростта, не се притесняват да карат пияни, неправоспособни. По мое мнение, далеч по-ефективен от този “страх” е другото въздържание и дисциплинираност - което е продиктувано и пряко се дължи на познаване на опасностите от водача и неговата квалификация за избягване на рисковите ситуации.
Например, не може скоро да се очаква да се монтират контролни камери на всички пътища, включително и на третокласните и общинските, не е възможно навсякъде тези пътища да са наситени с автопатрули. Това означава, че недисциплинираността ще бъде висока, каквато е в момента и ще продължат да стават значителна част от катастрофите.
Има и друг аспект – фиксираните глоби и наказания може да са безкрайно високи. Но те стават действени само ако се постигне повсеместен контрол и бързо налагане на наказанието, за да е осезаемо и добре почувствано от нарушителя.
Какви са начините да се справим с пътното хулиганство – демонстрирането на положение и връзки, агресивно поведение и др.? Кои са рисковите групи шофьори?
Когато пътни хулигани откровено ни застрашават и едва ли не ни изхвърлят в канавките с агресия, изпреварване с навлизане в лявата лента при насрещно движение, засичане на червено, притисване отстрани и много други волности, граничещи с опит за убийство, това нерядко остава незабелязано от пътните полицаи. Просто защото не са толкова многобройни, че да се намират “на всеки километър”.
На агресията на автохулиганите ставаме свидетели ние – застрашените и другите около нас. И какво наблюдаваме – абсурдно, пълно мълчание и нереагиране на нарушенията, които биха могли да ни...убият! Ако някой ни изпревари на опашката в магазина, не си мълчим. На пътя – точно обратното. Средата на “мълчанието” е благоприятна някои да си разиграват коня и те са поощрени от това.
Докато липсва т.нар. обществен контрол, гражданска реакция и нетърпимост към автохулиганите, атмосферата по пътищата не би се променила съществено. Гражданите винаги имат възможност да сигнализират на полицията на автохулигански прояви. Тел. 166 се избира безплатно от всички мобилни телефони (по мрежите на всички оператори).
Обажда ви се дежурният в най-близкото полицейско управление. Можете веднага да сигнализирате и да се вземат мерки от полицейските служители, стига местоположението на екипите да позволява това . Някои забелязват как напълно пияни се готвят да се качат зад волана и с тях солидарно ще пътуват други от компанията. Но...не реагират. А биха могли да уведомят полицията, пияният да бъде спрян, пътуването да бъде предотвратено и да се избегне риска от нещастие.
Дисциплинираните шофьори са много повече от онези с наклонности на автохулигани. Те не бива да остават безучастни. Ако се култивира атмосфера на нетърпимост, грубите нарушители ще започнат да се съобразяват.
В каква степен лошите пътища, изтритата маркировка, неосветените улици и липсващите пътни знаци стават причина за катастрофи?
Недостатъците на условията за движение безспорно влияят като катализатори за настъпване на катастрофи. Шофьорът е длъжен да се съобразява с всичко и така да избира скоростта. Но липсващи предупредителни знаци за остър завой по непознат път, липсваща маркировка по такъв път, и то при лоши атмосферни условия, може да доведе до неправилна ориентация на шофьора, неправилен избор на скоростта и ...лош край.
Уличното осветление – ако то напълно липсва или е оскъдно, на трасета с оживено движение и пресичане от пешеходци, просто е сигурна предпоставка за късното забелязване на пешеходците от шофьорите на светлината на фаровете, вече в “опасната” критична зона пред автомобила и...неизбежен инцидент.
След като на участък “Черна точка” със завои, където често автомобилите излитат извън платното заради недобра ориентация на водачите, се монтират светлоотразителни направляващи стрелки, които “водят” шофьора по завоите, инцидентите престават. Лошото е, че почти винаги се намират нашенци, които веднага открадват новите поставени знаци, за да спечелят стотинки от метала им.
Често се случва шофьори да повредят колите си и да изложат на опасност живота си и този на пътниците заради дупка или препятствие на пътя, които не са сигнализирани и няма начин да бъдат видени. В този случай на шофьора се пише акт за шофиране с несъобразена скорост, дори това да не е така. Как трябва да реагират гражданите при това положение?
На пътя е възможно да има дупки, препятствия, повреди от свлачищни процеси. Но те трябва да бъдат ПОНЕ сигнализирани по съответния начин от стопаните на пътя (за републиканските пътища това е пътната администрация, респективно фирмата за поддържане на участъка; за общинските пътища – общините и кметствата).
Ако голямата дупка ("клопка"), в която е попаднал водачът по тъмно, не е била сигнализирана, то той има пълното право да обжалва наказателното постановление, което му е издадено, за "несъобразена скорост".
Това се отнася особено за случаите, в които водачът не могъл да види и по някои белези да предвиди наличието на такава клопка, препятствие. За нанесените щети собственикът на автомобила може да заведе граждански иск срещу стопаните на пътя по съдебен ред.
Мнозина не предприемат такива действия, защото предварително са обезкуражени и не вярват, че могат да получат обезщетение, а не им се занимава с такъв процес. Немалко са онези, които са успели да осъдят стопаните на пътя и да получат обезщетение.
Как ще коментирате искането да бъде забранено на ТИР-овете да се движат през уикенда и да освободят пътищата за леки коли? Ще направи ли това шофирането през почивните дни по-сигурно?
Потоците леки автомобили при пътуванията през почивните дни сериозно биват затруднявани от тежкотоварните автомобили. Създават се и опасности от тежки катастрофи, поради увеличения брой изпреварвания, които са принудени да правят шофьорите на леките автомобили.
Напрежението по основните пътища към ваканционните райони нараства значително поради присъствието на камионите. В много държави през курортните периоди, а и през цялата година, се въвеждат забрани за движение на тежкотоварни автомобили в петък, събота и неделя, както и през празничните дни, а по някои особено натоварени пътища – за целия курортен сезон.
Това води до по-добра пропускателна способност на натоварените трасета, както и на по-добри условия за безопасност. През последните години през летния сезон в България се въвеждат забрани за движение на товарни автомобили и такива с тегло над 10 тона по най-натоварените участъци по направлението към Южното Черноморие /Ст.Загора – Сливен и “Сл. Бряг – Бургас за времето от 6.00 до 22.00 ч/, като забраните важат за всички дни от седмицата, не само за почивните.
Моето мнение е, че на фона на значително увеличената интензивност на движението и в частност и на тежкотоварния трафик, е резоннно да се въведат забрани за движение на тежкотоварни автомобили през почивни и празнични дни, каквато е практиката в другите страни от ЕС.
Забраните ще бъдат добре разгласени и превозвачите ще изготвят своите графици за пътувания въз основа на тази информация. Това би било в полза на намаляване напрежението и катастрофите по пътищата през лятото.
Каква е културата на поведение на пътя на българските пешеходци? Спазват ли те закона и ако не – биват ли санкционирани толкова строго, колкото другите участници в движението?
Културата на българските пешеходци по-скоро клони към пълно безкултурие. Виждате, че всеки – млад и стар, малък и голям, мъж и жена, щом имат възможност, се втурват на червено и шарят навсякъде по пътните платна, притичват и отгоре, над подлезите. Това е много далеч от поведение, присъщо на "европейци". Пешеходците същевременно, като участници в движението "без брони", са най-уязвими.
Почти всеки трети убит при катастрофа по нашите пътища е пешеходец. Злополуките най-често се дължат на двойна вина – на шофьора, който е карал с несъобразена скорост, и на пешеходеца – който е вървял неправилно по платното или е пресичал също неправилно, или е излязал внезапно на платното, за да пресече, изненадвайки шофьора и навлизайки в "опасната зона" пред колата му.
В интерес на истината, може би и като резултат от превантивните кампании на "Пътна полици", които ограмотяват и водачите, и пешеходците за опасностите, през последните години виновното участие на пешеходците в пътни злополуки намалява.
Напоследък се увеличи наказателната дейност на "Пътна полиция" спрямо пешеходци, които грубо нарушават правилата и създават опасност от злополуки. Но самото глобяване на пешеходец е твърде трудна задача за полицаите. Пешеходците заявяват, че нямат документи, това налага извършване на проверка на самоличността им в районните управления, загуба на много време и нерви. Глобите, въпреки че с последните изменения на Закона бяха завишени, не плашат нарушителите, по-голямата част от които не са информирани какви са санкциите за безразборно пресичане.
10 лв. е глобата за пешеходец, който не спази правилата, без с това да е създал опасност за движението. При прескачане на предпазни парапети, вериги и огради от пешеходеца - той се глобява с 30 лв.
Понякога с неправилното си поведение пешеходци стават причина да катастрофират автомобили, мотоциклетни, да пострадат хора, а те – виновниците, остават невредими. Тогава подлежат на съд за нанесените вреди, при доказана вина.
Какви са резултатите от видеонаблюдението по основните софийски кръстовища? Каква е успеваемостта и намаляха ли нарушенията?
Резултатите са положителни. Водачите все повече се съобразяват и не си позволяват волности – след като вече са били наказани за документирано тяхно нарушение или от предупреждаващи разкази на техни колеги и приятели, претърпели същата участ.
В столицата за 1 седмица мобилните камери /монтирани на полицейски автомобили/ документират около 700 нарушения "превишена скорост" и още около 380 други нарушения – преминаване на червен сигнал на светофара, неправилно изпреварване и др.
Стационарните камери, които обхващат основни направления и кръстовища в центъра на София засичат между 300 и 400 нарушения. За положителната роля на камерите свидетелства фактът, че въздържането на шофьорите от извършване на нарушения е нараснало: в началния период на функциониране на камерите - фиксираните за седмица нарушения са били около 1000.
Сега се работи за разширяване на трасетата и кръстовищата с видеонаблюдение и в непродължителен период се очаква да бъде обхваната цялата централна част на столицата. В страната предстои в близко време да се включат в контрола още 15 мобилни видеосистеми за документиране на нарушения.
И накрая, какво бихте посъветвали потребителите на сайта на bTV?
На тях и на всички участници в движението отново казвам "Бързайте бавно!" Тъй като ние, човеците, сме с несъвършени сетива за опасността на пътя, има само един основен начин за компенсация: да караме по-бавно!
Тогава имаме време за реакция и за избягване на стълкновение. И още – имайте предвид златното правило "На пътя - винаги колкото е възможно бъдете по-далече от другите!" И ще добавя – същевременно бъдете колкото може по-близо и по-често със сайта на най-гледаната телевизия bTV.
И не пропускайте рубриката, която ви ограмотява, за да бъдете в по-голяма сигурност на пътя. Тя започва в 6.54 в новините, всеки делничен ден! Бъдете здрави и късмет!
Интервюто взе Надежда Антонова
