Тяхната истина
Преди да отвори църквата, пазителят на ключа се моли на Аллах в джамията ...
23 Май 2011
Реклама
Той седи от ляво на входа и с любопитство оглежда лицата на хората, които влизат в църквата. Придава си важен вид, въпреки че му личи, че е човек, който обича да се смее с часове на безгрижни разговори. Всеки може да го заговори.
Когато казва името си, го прави със симпатично приповдигнат тон:
“Уаджийх, пазител на ключа на Божи гроб. Моята фамилия е получила ключа от султан Салах ад-Дин. Това се е случило преди почти 900 години...”
Той е мюсюлманин и всяка сутрин става рано, за да посрещне десетките хиляди, които идват в стария град. Ерусалим е бил сриван със земята и изграждан отново седем пъти. През 1099 година римските католици и православните християни започват война затова кой да владее Божи гроб.
Когато Ерусалим попада в ръцете на мюсюлманите, водени от Саладин, той дава право на всички християни да се върнат в града, но за да спрат да се бият помежду си, дава ключа на Божи гроб на мюсюлманската фамилия Джауда.
“Оттогава ключът се наследява от баща на син, поколение след поколение. Когато аз си отида, ключа ще вземе синът ми и заедно с още едно семейство ние ще отваряме и затваряме вратите на храма всеки ден, в 4,15 сутринта.”
Преди да отвори църквата, пазителят на ключа се моли на Аллах в джамията, която се намира на 30 метра срещу Божи гроб. Мохаммед е пророкът на Аллах, но за Пазителят, Исус е не по-малко важен в живота, а най-добрите му приятели са няколко свещеници от храма.
Това е неговата истина – да седи на дървената пейка, до входа на свещения храм и да го отключва, разказващ на удивените чужденци за важната си мисия. Ако останеш повече от 5 минути при него, ще ти сподели за семейството си, децата си, училището, ще ти каже мнението си по спортни и светски въпроси с най-кротката усмивка на света.
Не обича да говори само за политика.
***
„Хагиос Аберкиос” е името на малък манастир на брега на Мраморно море. Попаднах там година след пътуването до Ерусалим, в търсене на мястото където Константин-Кирил Философ написал глаголицата. Отправна точка за древния Полихрон беше малко турско село, което днес носи името Куршунлу.
„Хагиос Аберкиос” нямаше нищо общо с Полихрон, но останките от този храм бяха внушителни.
„Ние тука, самите хора от селото започнахме да събираме пари, за да реставрираме църквата, даже намерихме археолози. Ровихме, но нищо не изкарахме. С наши средства отидохме чак до Гърция. Преди 2 месеца дойдоха гръцки архитекти и сега чакаме да видим какво ще стане”, каза белокосият Хайри.
Хайри е собственик на малък магазин до манастира, където се продава от глави лук, през дъвки и топъл хляб. Селото се е обърнало към византийски дружества в Гърция за пари. Селяните от Куршунлу са събрали около 15 хиляди долара. Представете си – малкото село, където хората - мюсюлмани гледат маслини, събира пари за възстановяването на християнски храм.
„Ние в някои отношения от вас държим повече на историческото минало и на светините, независимо дали са християнски или мюсюлмански”, продължава магазинерът.
Това е неговата истина.
Куршунлу, Сийе, Терилие...
Все селца с древни християнски манастири. Чудесна идея за екскурзия, независимо от възрастта. Мястото, където е била написана глаголицата според професора от Оксфорд Сирил Манго, днес се оказа почивна станция. Запазени са два метра от стената на храма и няколко орнамента от колоните, които дядовците на днешните дядовци донесли на ръце и ги поставили до чешмата в джамията - „Днес няма такива майстори, момче... Виж как са издялали мрамора...”
Полихрония означава „За вечни времена”.
Сетих се за тези две истории, докато гледах настървението, с което един мъж се опита да провокира мюсюлманите в София. Нищо особено, колкото и да се палят някои. Сигурен съм, че нашето общество отдавна е надживяло подобни внушения колкото и артистична бяс да лъха от разни политически марионетки, независимо дали те истерично крещят клишета от минали епохи или убеждават селяните от Сатовча, че разпределят парите в държавата.
Защото това не е нашата истина.
Автор: Светослав Иванов
