След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога.

В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.

Боби Грийн е управител на нощен клуб със съмнителна репутация и упорито се опитва да отстоява независимостта си, както от престъпния свят, така и от ченгета, които обаче са “завзели” територия в собствения му заден двор – баща му е шеф на полицията, а брат му е капитан. Когато го приклещят на някоя семейна сбирка, ченгетата четат морал на лошото момче и се опитват да използват връзките му с подземния свят. Той се дърпа, докато един ден руски мафиот не нарежда да стрелят по брат му...

Филмът можеше да се възползва от предимствата на антична трагедия, ако не беше толкова монотонен, някак предвидим и леко назидателен. Латиночара на Ева Мендес отива напразно, тъй като ролята на жените в сюжета е съвсем междудругото. За компенсация актьорската игра на Хоакин Финикс, Робърт Дювал и Марк Уолбърг е на подобаващото за психологизма на историята ниво, но ако търсите динамика и нещо-случване, това определено не е вашият филм.

А можеше да се получи, с малко повече внимание към фабулата, пренебрегната за сметка на “тихия” междуличностен двубой.