.

Q&A: Красен Кръстев

Днес с него се срещаме, за да ни разкаже за предстоящото му участие на фестивала ONE DANCE WEEK

Красен Кръстев е хореограф и изпълнител, базиран в Лозана, Швейцария. Завършил е Националното хореографско училище в София. Финалист е от международния конкурс за съвременен танц в Париж, 1992 г. През 1993 г. заедно с Теодора Попова и Лилия Стефчева създава първата компания за съвременен танц в България „Амарант Данс Студио“. Красен продължава танцовото си образование в Швейцария, където учи при световно известния хореограф Морис Бежар в неговото училище Rudra-Béjart (Лозана). През 1996 г. се присъединява към една от най-добрите швейцарски компании за съвременен танц Linga, където работи като изпълнител и асистент. Днес с него се срещаме, за да ни разкаже за предстоящото му участие на фестивала ONE DANCE WEEK.

Здравей, Красен! Как си и какво ново около теб?

Здравей! Благодаря, добре съм. До края на юли бях във ваканция. Бях в Берлин за една седмица с приятели и беше страхотно, a после се прибрах в София. От 1 август започнах работа върху новия спектакъл The Jungle. Plovdiv is Burning , чиято премиера ще бъде по време на ONE DANCE WEEK в Пловдив.

Какво беше първото ти голямо вдъхновение в танца? Какво те провокира да започнеш да се занимаваш с танц?

От дете обичах да гледам телевизионни програми, в които се впечатлявах много от певци и изпълнители. Исках да съм като тях. Да се обличам, да сменям дрехи и костюми и да играя. И понеже бях, може би, едно хиперактивно дете, майка ми ме заведе на школа по народни танци, след това и по латино танци. Така постепенно стигнах до хореографското училище в София.

Кои са любимите ти изпълнители в сферата на съвременния танц?

Много са. Има много артисти и в момента, които ме впечатляват, сред тях са и мои приятели. С някои съм работил, с други – не, но ги следя. Това са Jan Fabre, Giselle Vienne, Brice Leroux, Alain Platel, Anne-Theresa de Kersmeaker, Alain Buffard и много други.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?

Най-силното ми вдъхновение днес е тялото, човешкото тяло. Тялото на изпълнителя във всяка една ситуация, във всяко едно отношение. Тялото е това, което е най-инспириращото днес за мен.

Какви са следващите ти танцови проекти?

Все така различни един от друг, но все толкова обвързани с момента, в който съм ги създал. Те по някакъв начин отбелязват конкретен етап от моя живот и от моята кариера.

Какъв тип танцови представления се опитваш да създаваш?

От няколко години се опитвам да създавам по-лежерни представления, които са приятни за публиката и за екипа, с който работя. Да не са много интелектуални, а в същото време да задават въпроси.

Откъде най-вече черпиш свежи идеи за пърформансите си?

Най-вече от живота, приятелите ми, хората, с които се срещам, артистите, с които общувам, хората, които наблюдавам на улицата, от един страхотен звук, една фотография, от една книга. Почти от всякъде.

Има ли проект, за който мечтаеш?

Мечтаният ми проект е винаги този, по който работя. Всеки път , когато работя върху един проект , това е нещото, което ме интересува.

Как ще изглежда съвременния танц през 2050 г.?

Нямам никаква представа. Съвременното изкуство и танцът, като част от съвременното изкуство,черпят вдъхновение от неща, които се случват в момента и са актуални. Тъй като всичко върви много бързо и се развива много бързо , не знам дали могат да се направят някакви прогнози как ще изглежда танцът през 2050 година.

Би ли ни препоръчал няколко съвременни танцови представления, които задължително трябва да видим на живо?

Тези на артистите, които изброих преди малко. Представленията на Jan Fabre “Je suis sang” са страхотни и трябва да се видят, на Giselle Vienne “ This is how you will disappear”, абсолютно различно, но също толкова въздействащо, разбира се на Jonathan Capdevillie , с когото съм работил, Аnne Тeresa De Keersmaeker и представлението „Rosas danst Rosas”, Brice Leroux и “Gravitations”, и “ Mauvais Geure” на Alain Buffard .

Какво да очакват зрителите от постановката ти THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING!, която ще представиш на ONE DANCE WEEK тази година?

Това представление е за младите хора. Правя го за тях. Eкипът, с който работя, е изцяло младежки. Запознах се с танцьорите тази година през месец май в рамките на уъркшопа, който беше организиран от ONE DANCE WEEK. Представлението е един вид съвременно хипстър -кабаре, в което 10 млади изпълнители безумно се забавляват на сцената и според мен тази енергия ще се пренесе и в публиката, за която също ще бъде приятно и забавно.

Как избра участниците?

В рамките на уъркшопа, организиран от ONE DANCE WEEK,където работих с 50 човека, от които трябваше да избера 10. В началото на месец август започнахме да работим върху проекта THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING!.

Какъв щеше да си, ако не се занимаваше с танц?

Не знам. След толкова много години не мога да си представя какво можеше да стане с мен, ако не се занимавах с танци. В момента мога да кажа, че със сигурност пак щях да съм артист. Може би визуален артист, фотограф или видео-мейкър, но със сигурност пак нещо свързано с изкуство.

Какво ще правиш, след като отговориш на тези въпроси?

Ще изпия едно кафе и отивам на репетиции.