Реклама
Видеото започва с бели букви на черен екран. Biting Elbows` Bad Motherfucker. Ясно е, че някой се е предобрил с имитации на Тарантино. Но това, което предстои, вероятно ще присъства като операторски похват в някой от следващите филми на Куентин, защото е повече от зрелищно. Екшънът вече не е за зрителите, защото зрителите са В екшъна.
Още преди човек да се подготви за случващото се, пред очите му мъж в костюм прострелва в главата друг мъж с качулка на главата. буквално на САНТИМЕТРИ от очите ви. Следващите бойни сцени и преследване потапят в най-добрите клишета от жанра. И никакъв възможен начин за убиване на човек не е спестен, а и Тарантино/Родригез отдавна ни отказаха да търсим такива.
Екшънът, който се развива в продължение на пет минути, в общи линии обхваща боя, престрелките, взривовете, преследването, общата атмосфера и сюжета на един типичен американски филм по темата с продължителност от час и половина.
Разликата е, че в продукцията на Иля Наишулер историята е пресъздадена по модела на т.нар. игри first person shooter. Зрителят не просто гледа пръскащите се като дини глави на лошите, но и наистина има усещането, че самият той участва в екшъна - кучето хапе неговата ръка, после със същата ръка стреля с пистолети и пушка, налага противниците си, катери се по покривите. Този метод за заснемане на филм увлича зрителя напълно в екшъна и на практика е една стъпка по-напред в жанра. Жалко, че създателите на екранизацията за Макс Пейн, например, не се сетиха за този вариант и се издъниха така лошо.
Другото особено в този късометражен филм е, че краткостта му създава впечатление за изключителна динамичност. В името на чистия екшън, в него са спестени класически мотиви като поуките от ментора, спомените за мъртвата жена/деца, предупрежденията от най-добрия приятел, хвърлянето на значката на бюрото на шефа.
Анимационният екшън е МНОГО добър
Ако изключим момента с привлекателните момичета по бански на един покрив и забавният финал, всичко е гонитба между добрият (вие) и лошият. Фантастичните моменти правят така, че да се почувствате в нещо средно между “Смъртоносно оръжие” и “Blade Runner”.
Остава да се запитаме дали всъщност това не е бъдещето на киното - визуално по-далеч от кинематографията и по-близо до компютърните игри. Така и така Холивуд вече ориентиран изключително към забавление с пищни ефекти, така че е доста вероятно съвсем скоро да възприеме модела на “вкарване” на зрителя в историята.
А тези, които не си падат чак толкова по взривяващи се коли, могат само да се надяват, че този операторски похват скоро ще намери приложение и в порното.