Стенд-ъп комедията има трънлива история
Това е жанр, който се развива всеки ден, защото представя нашия живот
12 Ноември 2013
Реклама
Стенд-ъп. Един човек се изправя на сцената с цел да забавлява стотици други, които очакват от него да им каже най-остроумното и забавно нещо, за което могат да си платят. Той трябва да е умен, смешен, язвителен и честен до крайност. Ако не е, веднага ще се разбере. Ако е, влиза в клуба на острите езици. В този свят на словесни предизвикателства човек или разбира, че за хумора няма никакви граници, или отнася сарказма и иронията, които заслужава за това, че е глътнал такъв бастун.
История
Забавите и шегите винаги са съществували в човешката култура от древни времена и професията на ентъртейнъра не е толкова лесна, колкото изглежда. Преди да се зароди стенд-ъп жанра минават около два века на водевили и представления в музикалните зали във Великобритания. Още тогава комедиантите са търсили начин да разширят спектъра и границите на комедията, но са били силно цензурирани от властта.
Jackass избутаха границата на комедията през пропастта
Въпреки това, нуждата от смях все пак изпълзява под вратата и то предимно заради Втората световна война. През военните години се сформират много танцови, музикални и комедийни състави, чиято цел е да развличат бойците и именно там се оформят корените на жанра, благодарение на комици като Ерик Сайкс, Питър Селърс и Томи Купър.
Времената се променят и това налага развитие в жанра. Ако до преди войната е било възможно един комик да изпълнява едни и същи скечове многократно, то с настъпването на радиото и телевизията вече се налага репертоарът постоянно да се попълва и обновява.
Family Guy е ТВ грубиянщина и това е хубавото на този сериал
Става и по-трудно комедиантите да крадат шеги един от друг, което е било нещо обичайно в предишни години. През 1960-те във Великобритания се създава и комедийният клуб “The Establishment”, който засипва британците с остър американски хумор чрез комедианти като Лени Брус.
Америка
В САЩ стенд- ъп комедията започва като микс от водевилите от 19 век, представленията в английските музикални зали и хумористичните монолози като тези на Марк Твен. Базата на стенд-ъпа се подхранва и от факта, че много от комедиантите са от различен етнически произход и успяват да създадат и оформят популярни стереотипи, които по-късно усилено се експлоатират в жанра.
Бащите на съвременната американска стенд-ъп комедия като Джак Бени, Боб Хоуп, Джордж Бърнс и др. са направили първите си стъпки във водевилни представления. Първоначално те правят своите шоу програми сами на сцената пред спусната завеса, но по-късно представленията влизат в крак с изгрева на нощните клубове и се преместват там.
Вижте една люта и забавна хип-хоп битка
Стенд-ъп жанрът е толкова гъвкав и черпещ от настоящето, че социалното пробуждане в западните общества от 1950-те и 1960-те години намират силно проявление в него. В комедийните клубове на Сан Франциско и Ню Йорк комедиантите започват да вмъкват социална сатира, по-късно на прицел на острия им език попадат теми табу до този момент като религия, политика и секс.
"Стената" е грандиозно шоу, но с друг характер
Стенд-ъп комедиантите набират самочувствие и аудитория, а техните представления стават все по-популярни. Те започват открито да конфронтират консервативните порядки и цензурата, понесени на вълната на контра-културата. Техният меч е микрофонът, а тяхната крепост - сцената. Лени Брус повежда революцията, използвайки умишлено много циничен език.
Арестуването му трябва да успокои нещата, но се случва точно обратното - през 1972г. Джордж Карлин изрича на сцената прочутите “7 думи, които никога не трябва да казвате по телевизията” и също е арестуван за непристоен език. Все пак, комедиантът не е съден, но това разбива границите за комедията. Аудиторията обръща гръб на консервативните порядки и се забавлява до дупка, давайки парите си за това. Бизнес машината се задвижва и властите вече нямат думата. За сметка на това стават постоянни абонати за шегите на комедиантите.
Всеки един от тези е златна мина за всеки стенд-ъп комедиант
С изгрева на имена като Карлин и Ричард Прайър идва златното време на стенд-ъп актовете. Бизнесът им се превръща в цяла индустрия и клубовете все по-често се заместват от по-големи сцени. Върху традицията на стенд-ъп се появяват телевизионните комедийни шоу формати като “Saturday Night Live” и “The Tonight Show”. От тях започват кариерите на комици като Бил Майер и Джей Лено, които стават телевизионни звезди.
Стенд-ъп шоутата стават трамплин за дълга редица от комедианти, които в последствие продължават развитието си на големия екран. Ако не беше традицията на забавните хора с микрофон на сцената, най-вероятно нямаше да сме чували за Стив Мартин, Робин Уилямс, Еди Мърфи, Крис Рок, Джим Кери или Уил Фаръл, на когото принадлежи определението, че стенд-ъп комедията “трудно, самотно и гадно” занимание.
Може би е така, но все някой трябва да помъкне тоя кръст/микрофон, защото в днешно време стенд-ъп комедията не е просто аспект на забавлението, но и проводник на нови идеи и течения в обществото. понякога е платформа за повдигане на неудобни теми или за изричане на социално-полтически истини, когато медиите са абдикирали от това. Сами по себе си стенд-ъп шоутата стават медия и ако смехът ще спаси света, този жанр ще е първият, който да се пошегува с това.
