Хауърд Зин - историкът, който предизвика историята
Хауърд Зин (Howard Zinn) е историк, активист и човек, чийто заряд прави разликата
03 Декември 2013
Реклама
Едно от най-удобните обстоятелства за всяко правителство е интелекуталците в дадена държава да са сред най-послушните граждани. Устите на хората, които имат поглед, познание, безценен опит да бъдат запушени с титли. Устите на хората, които могат да се съмняват, да задават въпроси, да формират искания да бъдат запушени с възможности/невъзможности. В България знаем точно какво се случва след това.
Ръсел Бранд е лошото дете на модерна Великобритания
Хората, които могат да направят разликата, нямат място на задните редици на обществото, но по една или друга причина са лесна жертва на конформизъм. Интелекуталците са хората, които винаги са алармирали срещу негативните тенденции, писали са манифести срещу несправедливостта, повеждали са общественото мнение срещу тиранията. Това не са хората, които ще изстрелят първия куршум, това са хората, които съобщават накъде трябва да полети първия куршум.
Но тези хора никога не са били мнозинството от себеподобните си, както повечето осъзнати хора не са мнозинство. Дали това е просто част от нещата или кръстът е прекалено тежък, знаят само хора като Хауърд Зин. Освен, че можеше да се похвали, че е известен учен и завладяващ социален активист, той бе истински човек, задвижван от огромна вътрешна мотивация. Защото знаеше, че, когато влакът се движи, не може да си неутрален.
Насилието роди миролюбец
Много е интересно да се проследи при какви обстоятелства е изградена личността на професор Хауърд Зин.
Произходът му от бедно еврейско семейство на имигранти не предвещава на младия Хауърд нищо повече от тежка работа за никакви пари до края на живота му. Семейството му често се мести, родителите му са слабо грамотни и той няма никакъв досег с литературата. Вероятно нямаше и да има, ако родителите му не изпращат 10 цента и купон до New York Post за всяко от изданията на избраните творби на Чарлз Дикенс. Английският автор и неговата Англия на богати и бедни, жестоки тирани и онеправдани бедняци е първият урок по общество за Хауърд. Но това е само първият урок. Вторият урок идва години по-късно и е много по-жесток.
Влатко Стефановски за Menbox.bg
Зин участва във Втората световна война като летец на бомбардировач. Като такъв е част от американската въздушна атака над курортното френско градче Роян. В края на войната в него има цивилни французи и малко германски части, които не се бият и изчакват кръвопролитията да спрат. Частта на Зин обаче разкъсва градчето от бомбардировки, в които загиват 1000 цивилни граждани и доста по-малко германци. По-късно Зин разбира, че атаката е наредена от висши офицери от армията с цел повишения. От военна гледна точка този удар изобщо не е бил необходим.
Най-добрите мисли на ъндърграунд поета Лу Рийд
Увереността на младия пилот в смисъла на заповедите и статуквото е още по-разколебана, когато той разбира, че е бил подведен, заедно с другите войници, при атаката над Пилзен.
Официалнните данни на американската армия твърдят, че работниците в завода Skoda край чехословашкия град са били предупредени за военновъздушния удар и само петима души са загинали при атаката.
Но Зин лично е участвал в бомбардировката и знае, че американските самолети изобщо не са се целили точно в завода и са изсипали бомбите върху града. По-късно двама от оцелелите чехи от Пилзен казват на Зин, че жертвите са били няколкостотин души.
Хаотичното насилие върху цивилни оказва голямо влияние върху възгледите на Хауърд Зин. Той разбира, че войниците като него са просто пионки в една по-голяма игра и за слабите няма никаква милост, не защото са врагове или приятели, а защото са по-слаби. Така един бомбардировъчен сеяч на смърт бавно се превръща в проповедник на мира.
Влакът тръгва
Зин е силно увлечен от литературата и историята, и напредва изключително бързо в академичните среди след войната. Той става професор по история в колежа Спилман, Атланта, Джордия, както и гостуващ лектор в университетите на Париж и Болоня. В Джорджия на Зин му се налага да води по-тежки битки от тези във Втората световна война.
В периода му в Спилман (1956-1963г.) южните щати все още са истинска крепост на сегрегацията и чернокожото население има права само на хартия. Расовото разделение и нарушаването на правата на афро-американците не е просто е очевидно, но е абсолютно статукво, което не е притеснявано нито от администрацията в Белия дом, нито от ЦРУ,ФБР или полицията.
Докато преподава в колежа, учениците му са от сегрегираните общности и Зин разбира от първа ръка, че действителното положение на малцинствата изобщо не е отразено по никакъв начин по официалните информационни канали. И започва да действа с методичността на учен.
След Джими Хендрикс остана само музиката
Заедно с историка Аугуст Майер той се обявява за прекъсване на практиката срещите на Южната историческа асоциация да се провеждат в хотели за бели. За ужас на ръководството, Зин активно помага на различни студентски движения, които се борят за равни права. Учениците му го боготворят, но дейността му е кошмар за властите в Атланта, защото много скоро се разбира, че протестните движения получават ефективни съвети и опит от професора и в последствие стават все по-силни.
Мартин Михайлов - човекът от Строежа
Зин е уволнен от Спилман през 1963г, но работата му вече е отключила в много млади цветнокожи жаждата за промяна, както и познанието как тя да бъде постигната. Влакът е започнал да се движи.
По ирония на съдбата през 2005г. Хауърд Зин получи почетна титла от колеж Спилман. В речта си по случая той заяви: “ Поуката от тази история е, че не трябва да се отчайвате. Че ако сте прави и упорити, нещата се променят. Правителството и медиите могат да се опитат да заблудят обществото, но истината има начини да излезе на светло. Истината е по-силна от хиляди лъжи.”
Според него годините в Спилман са били най-интересните в живота му, защото е научил повече от студентите, отколкото те от него.
Фреди Меркюри: Роден преди 67 години
Междувременно, упоритата му работа в полза на движенията за права на цветнокожите го слага на мушката на властите. Докато живее в Джорджия той пише, че станал свидетел на 30 нарушения на първата и 14-тата поправка на американската конституция, включително правото на свободно изразяване, свобода на събиранията и равна защита пред закона.
Той пише, че нито президента Джон Кенеди, нито министерството на правосъдието, водено от брат му Робърт, както и ФБР на Джон Едгар Хувър, са направили каквото и да било за налагане на закона в южните щати и в този смисъл са допринесли за продължаването на сегрегацията. Всичко това означава, че досието му във ФБР става само още по-дебело.
Зин е под наблюдение още от 1949г., когато параноята от комунизма, която Маккарти раздухва след края на войната, е в своя пик.
По това време властите считат, че е комунист, въпреки че той никога не е членувал в комунистическата партия. През 1960-те белият професор, който помага на чернокожите да потърсят гарантираните им от конституцията права, толкова е разтревожил ФБР, че оттам оценяват действията му като заплаха за националната сигурност. Те са изнервени и от постоянните критики, че ФБР не защитава правата на малцинствата. Когато през 2010г. ФБР разархивира досието на Хауърд Зин, то е с общ обем от 423 страници.
Виетнам в Америка
В разгара на Виетнамската война, властите в САЩ за първи път изпадат в подобно положение - вътре в страната се надига огромно недоволство срещу продължителната, кръвопролитна, скъпа и далечна война в Азия.
Настояванията на политиците, че това са наложителни ходове срещу комунизма вече не вършат работа, защото краят на войната не се вижда, ранени и умрели войници започват да се връщат от фронта, а голям брой наборници дезертират в Канада и Мексико. Мотивацията на самите войници на фронта спада постепенно, докато анти-военните протести в САЩ стават все по-масови.
Виетнамската война свършва с McDonald's през 2013г.
През 1968г. делегация от цивилни американци отпътува за северновиетнамската столица Ханой и Зин е част от нея. Мисията е повече от успешна, защото успява да върне на американска земя трима пленени американски летци. Това е широко отразено в медиите, защото е първият случай на връщане на пленници от Виетнам. Американската армия знае това и се опитва да замаже случая, като не допуска пленниците да се върнат в Щатите с цивилен самолет.
По-късно Зин получава документи, които разкриват историята на американската военна намеса в Югоизточна Азия. Той и Ноам Чомски пишат анотации за т.нар. The Pentagon Papers , които сенатор Майк Грейвъл използва в пледоариите си пред конгреса.
Виетнам - за да се влюбите... или не
Четирите издания стават известни като Senator Gravel Edition и са издадени от Beacon Press. Текстовете са редактирани от Чомски и Зин, които прибавят и аналитични статии към причините и развитието на войната. Случаят е разследван от ФБР и скоро се стига до съд, но на прицел не е сенаторът, а издателството Beacon Press. След това властите подхващат и човека, който е извадил документите на светло - Дани Елсберг.
По време на процеса срещу него Хауърд Зин говори часове наред пред съдебните заседатели. Основната му теза е, че в осветлените документи няма нищо по-смущаващо от факта, че американското правителство е подвело народа за Виетнамската война. Информацията от тези документи може да е смущаваща само за политиците и компаниите, които снабдяват армията. Престъпниците викат дръжте престъпниците.
Отношението към недоволните войници от страна на властта не е по-различно, отколкото към останалите. През 2001г. Зин участва като консултант във филм за анти-военния марш през 1971г. Маршът е организиран от ветерани, завърнали се от Виетнам, но е спрян от полицията в Лексингтън и завършва с 410 арестувани.
Кои са най-известните политически затворници в историята
Хауърд Зин беше и един от най-върлите критици на военната намеса в Ирак през 2003г. Той написа няколко книги по темата, кръстосваше страната за анти-военни протести и се обърна дори към семействата на войниците за подкрепа. Тогава Зин посочи, че по време на Гражданската война съпругите на воюващите конфедерати са се надигнали на бунт, защото мъжете им са умирали на фронта, докато богатите плантатори са ставали още по-богати.
Ейбрахам Запрудър е единственият, който засне покушението на Джон Кенеди на камера
Истинската история на САЩ
След Спилман Хауърд Зин става професор в Бостънския университет. Завладяващата му личност, огромният му авторитет, неоспоримият опит и участие в някои от най-важните събития в страната от последните десетилетие го обгръщат с ореола на любимец на студентите. Той е един от най-популярните преподаватели и всеки семестър поне 400 души записват неговия предмет като свободно избираем.
През това време социалните търсения на преподавателя го отвеждат към нови територии. Постепенно Зин разбира, че властите създават определена представа за историята на страната и затвърждават статуквото чрез учебната система. Така се стига до най-значимия литературен бунт на Хауърд Зин - A People's History of the United States.
Книгата излиза през 1980г. и представлява увлекателна история на потисничеството и съпротивата срещу него през цялата история на Съединените щати. Книгата през цялото време е базирана на исторически факти, които разкриват неприятното лице на американската история. Лице, което изобщо не устройва властите, защото е издялано от конфликти и постоянна, отчаяна борба за права на потиснатите общности - индианците, робите, работниците, жените, цветнокожите.
A People's History of the United States е номинирана за книга на годината през 1981г. но влиянието й е по-голямо от очакваното. В нея се разкриват огромни несправедливости в историята на САЩ, които не се споменават в учебниците и въпреки това са факти. Концепцията й е да разкрие скритото от консервативните историци, за да могат американците да разберат, че историята им не е основана на гостоприемство и разбирателство, а на брутално потисничество и силово налагане над всички различни по расов и полов признак.
Песните, в които не очаквате, че става дума за война
По-късно A People's History of the United States е използвана като алтернативен учебник в някои училища и колежи. Според New York Times Book Review, книгата се продава в 100 хиляди броя всяка година.
Може ли легализацията да спре картелите в Мексико?
През 2008г. бе започнат и Zinn Education Project, който имаше за цел да помогне на учащите да използват A People's History of the United States за исторически източник в гимназиите. Инициативата е започната от бивш ученик на Зин. На онлайн страницата на проекта има повече от 100 урока, предназначени за свободен даунлоуд като допълнение към книгата.
През 2010г. излиза и документалният филм The People Speak, в който като четци и изпълнители се включват Мат Деймън, Морган Фрийман, Боб Дилън, Брус Спрингстийн, Еди Ведър, Виго Мортенсен, Джош Бролин, Дани Глоувър, Мариса Томей, Дон Чийдъл и Сандра О.
Влакът продължава
Хауърд Зин почина на 27 януари 2010г. от сърдечен удар на 87-годишна възраст. В едно от последните си интервюта той казва, че иска да бъде запомнен с това, че “е запознал хората с различен начин на възприемане на света, на войната, на човешките права и равенството” и “че е успял да накара много хора да разберат, че властта, която е в ръцете на хората с богатството и оръжието, това е властта, която е в самите хора и те могат да я използват.
В определени моменти от историята, те са го правили. Чернокожите в американския Юг са го направили. Активистките от женските организации са го направили. Хората от анти-правителствените организации са го направили... ”
Хауърд Зин вероятно е разбрал, че предизвика историята на несправедливост и потисничество, за да прокара историята на съпротива, която винаги е съществувала. Със своята работа той даде платформа на недоволните, които можеха да научат, че са част от едни процеси, които се развиват в едни и същи рамки с векове и те нямат право да са неутрални, иначе ще изгубят всичко, което притежават.
Хауърд Зин предизвика своеобразен бунт и срещу историята на страната си като цяло. Историята на привилигерованите, историята на властимащите, историята на колелото, което всички въртят. Историята, която урежда всички, без сгазените от него. И всичко това без да изстреля нито един куршум...
