Паметника на Съветската армия се превърна в офлайн трибуна
В едно общество, което търси работещи канали за комуникация, такива канали наистина избуяват по всякакъв начин. Дали всяка революция започва с арт?
23 Февруари 2014
Реклама
В ултрабързия свят, в който живеем, изразител на не-онлайн обществения статус може да бъде почти всичко. Например графитите, които съвсем директно изразяват посланието на артиста. В България обаче развихме самобитна трибуна, която си играе със символите и като че ли доста смело показва среден пръст срещу „всичко досега“ .
На 23 февруари, един от войниците от Паметника на съветската армия осъмна в цветовете на украинския флаг. По-директно съобщение от това не може да има. Войникът, който се бие за свободата и правата си, заслужава паметник повече от всеки друг войник. Или поне това е мнението на някой, който му стиска достатъчно, че да направи подобно нещо, въпреки полицията и камерите.
В случая Паметника на Съветската армия вероятно доби най-добрата си възможна функция - тази на уличното радио. В другия случай, вероятно мястото му е в музея на социализма, а не в центъра на София. Както и на онзи, който те оставя да се чудиш какво обединение има в силата, когато срещу него стои „цар-освободител“.
През 2011г. фигурите на паметника на Съветската армия бяха изрисувани като герои от американски комикси. Хората, които считат за редно да има монументи на чужди войници с автомати в центъра на столицата им, го приеха като провокация. Други го приеха като смела арт шега.
По-късно в едно интервю авторите на проекта заявиха, че не са имали политически мотиви зад творчеството си. Факт е обаче,че много хора го видяха и изпълнението придоби популярност. Тоест, сцената беше открита. А каузите не липсваха.
Паметникът беше розов на 45-тата годишнина от Пражката пролет 1968 (с надпис "Bulharsko se omlouvá!" („България се извинява!"). Три от фигурите на паметника бяха изрисувани с цветовете на трибагреника. Със същите цветове беше изрисувана и боядисана и друга част от паметника, изобразяваща двигател с перка. При друга акция, върху главите на войниците на Паметника са се озовавали и качулки в знак на протест срещу делото срещу Pussy Riot в Русия. Както и маски на Гай Фокс по време на протестите срещу ACTA. Ето още една ирония – всичко това се води като акт на беззаконие. Но посланието на тези незаконни актове всъщност е насочено срещу доста по-сериозни актове на беззаконие. Липсата на справедливост винаги прави гласовете на недоволните по-силни.
Съобщението на артистите е предадено успешно. Това е като реален Facebook в центъра на София. Всички го виждат. Всеки го разбира. После се коментира. Ползата е, че се създава дискусия по теми, които като цяло са неудобни за системата. Но щом се появяват в урбанистичния Facebook, значи трябва да бъдат обсъдени. Дори само заради преброяване на дивите и питомните зайци.
Някой може да си мисли, че всичкото това рисуване няма значение, но греши. Ако нямаше значение, нямаше да се случва.
