Ирмена Чичикова: Любовта винаги е най-силното ми вдъхновение

Ако можех, щях да изиграя Майкъл Хътчинс.

Кое беше първото нещо, което ти оказа истинско влияние в актьорството?

Колкото и да е странно, първата ми среща със сцената като зрител не беше театрална. Преминах кратко, но запомнящо се през задължителните от училище оперни спектакли, преди да отида за първи път на театрален такъв. А оттам насетне, генът в мен заговори и започнаха да се образуват едни видения, едно особено неосъзнато копнеене по сцената (а впоследствие и по окото на камерата), едно вътрешно любопитство по чуждите животи… Години по-късно, като първокурсничка в Академията, осъзнах как именно моят собствен живот, моят вътрешен свят, моето несъзнавано, са източниците, от които да черпя за работата си като актриса.

Кои съвременни актриси харесваш и защо?

Кери Мълиган – има нещо много фино в нея и същевременно лъха тиха сила.

Скарлет Йохансон – смятам, че е една от най-добрите актриси в момента, харесва ми, че експериментира с филмите си и участва с еднаква лекота, както в блокбастъри по комикси, така и в независими филми, освен това изигра една от най-великолепните роли в съвременното кино само с глас – в "Тя" на Спайк Джоунз – и мога да я гледам стотици пъти в "Изгубени в превода".

Марион Котияр – за мен е самото изящество като актриса, а като Едит Пиаф е разтърсваща.

Миа Уасиковска – благородно заиждам на филмовите й роли – Алиса, Джейн Еър, Мадам Бовари – още една крехка, но дълбока и сериозна актриса.

Мишел Уилямс – нейната Мерилин Монро!

Ема Стоун – ужасно ми е симпатична и забавна, и нямам търпение да я видя като муза на Уди Алън.

Кейт Бланшет – истинска класа.

С кого би желала да си партнираш на една сцена или във филм?

На една сцена бих искала да си партнирам с Кристин Скот Томас, Ема Томпсън, Джуди Денч, Ралф Файнс, Кевин Спейси, Том Хидълстън.  А на екрана с огромно удоволствие бих играла с Мерил Стрийп, Бил Мъри, Хоакин Финикс, Майкъл Фасбендер, Мадс Микелсен.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?

Любовта. Винаги.

Можеш ли да си спомниш за най-откаченото преживяване, което си имала в киното и театъра?

"Камикадзе" преживявания им казвам аз – падане по гръб, завързана за метален стол с дебело червено въже; комоцио по време на репетиция; падане на сцената заедно с рамката на една врата; бягаща гола по улицата в кадър; подводни снимки на удавяне...

В какъв тип роли се чувстваш комфортно?

Много ми се иска да цитирам Калина Виткова, която играе голямата Виктория във филма и беше с мен, докато четях въпросите. "Ооо, ти обожаваш да играеш истерични, екстатични жени, проявяващи своята женственост в присъствието на много мъже".

Разкажи ми някакви интересни моменти от снимките на филма "Виктория"?

Имам няколко особено скъпи мига от снимачния процес на "Виктория". Всичките са "мокри" мигове. Всеки, който гледа филма, бързо ще ги открие. А за по-любопитните, могат да гледат "Виктория зад кадър" на Светослав Драганов, който е страничното и по-различно око за филма.

Как Майя Виткова като режисьор подходи към теб, за да ти помогне да влезеш в роля за филма?

Не за пръв път ще кажа, че Майя много бързо ме разпозна като човек, преди да ме е опознала като актриса. За мен това беше повратен момент в работата, тъй като усетих особена вътрешна актьорска свобода и едновременно с това нейната режисьорска твърдост и увереност, без която актьорът е като загубен. Майя ми говореше много, преди да започнем снимки, разказваше ми истории, въвеждаше ме в собствения си свят, който е и светът на филма, и който и аз припознах като свой. После, по време на снимките, много точно натискаше някакви невидими копчета в мен, които изваждаха онази Боряна, която беше срещнала на улицата, и която виждаше във филма си. Това усещане да имаш до себе си режисьор, който е видял филма си, преди да го е заснел, е незаменимо!

Защо публиката да избере "Виктория" пред останалите ленти в кино афиша?

"Виктория" е за любов. Правен е с любов. Излъчва любов. Това е филм, който въвлича, защото е личен. Български е и е световен. Предизвиква повече, отколкото сме/сте очаквали и заради това е магичен. "Виктория" е за победата на любовта над всичко. Гледайте го и му се оставете!

Бъдещите  ти проекти?

Едно сладко неведение...

Мечтания ти проект?

Много, наистина много ми се играе класическа героиня от епоха.

Как мислиш, че киното/театърът ще се променят през 2050-а?

Кой знае… Вярвам в това, че хората на изкуството ще се завръщат все повече към архетипите си. Към класическите текстове. Към сънищата си. Към себе си. Към “новите форми” може би...

Би ли ни препоръчала…

Няколко нови родни/чужди артисти, които да следим?

От родните – Васил Дуев крачи стремглаво напред като млад режисьор, а Петко Венелинов съвсем скоро ще е новата звезда на българското кино, според мен. Много любопитна ми е и новата "Антигона" – Каталин Старейшинска в премиерния спектакъл на Иван Добчев.

От чуждите – Леа Сейду, която играе музата на Ив Сен Лоран в последния биографичен филм за него.

Уебсайт?

The Red List – свят да ти се завие от изкуство. И Brain Pickings - блогът на Мария Попова, която не спи.

Филм?

"Under The Skin" – последният филм на Джонатан Глейзър, след който бях като замаяна цяла нощ.

Книга?

"Мери Попинз" – ама наистина!

Нещо за гледане в интернет?

Целият YouTube канал на Джими Фалън. До откат.

Песен, която всеки трябва да чуе?

От днешния ден – "Dreams Never End" на New Order.

Артист, който да интервюирам след теб?

Анастасия Ингилизова.

Последни думи?

Вяра и наивност.