Иван Димов – мореплавателят, който ще обиколи около света за световен рекорд

Вижте една необичайна история за мечти, предизвикателство и кураж

06 Март 2014

Реклама

Връзката между човека и морето е отдавна е известна като една от най-силните. Морето е приятел, морето може да е заплаха и когато влезеш в него, безкрайността му да те обгърне от сутрин до вечер. Историите за това как някои хора са преоткрили древната си връзка с морето и то е станало първостепенно в живота им са винаги интересни.

„Бях на седем, когато за първи път влязох в морето. Това беше на Поморие. Откраднах една лодка (тогава не знаех, че я крада) и влязох. Намериха ме след 2 дни обезводнен, гладен и уплашен, но така стана. На мен солта ми влезе в кръвта, както казват.“

Вече 20 години Иван Димов плава из световните океани, изпълнявакй мечтата си да бъде “в морето“. Не е капитан, но е скипер - водач на платноходена лодка. Пътувал е с почти всички видове лодки. Морето вече няма загадки за него и логично пред него се очертава най-голямото предизвикателство – околосветско пътешествие и то с екстремно малка лодка. За да е още по-екстремно, през цялото време тя ще е в открито море и той няма да стъпва на сушата.

Уникалното в опита на Иван е, че той не е първият българин, който ще направи околосветско пътуване с лодка, но пък е първият, който ще го направи без да слиза на брега. Иван иска да предизвика и рекорда на италиански ветроходец, който е взел същия маршрут за 268 дни. „Аз вече имам поле за сравнение и затова тръгвам да бия неговия рекорд.“ казва той.

Другата причина българинът да тръгне на това пътуване е, че времето изглежда наистина е настъпило.

„Това пътуване е свързано с много разходи.. човек трябва да ги има, за да го направи. Аз сега започнах да имам спонсори, но те всички са технически.Не съм имал финансова помощ от никой, сам съм се справял, затова и досега не можех да си го позволя.“ разказва той и допълва „ А пък и най-сериозните неща в живота стават около 50 години. Тогава човек е на върха и оттам се тръгва по- надолу. А наклонът е стръмен и бързо се слиза на шус! (смее се) Затова, пътуването трябва по-бързо да се направи!“

Животът на петметрова лодка за толкова дълго време със сигурност е изпитание дори за опитни и подготвени хора. Например, има специален режим на спане – 1 час сън и 2 часа в будно състояние. „Един час е хоризонта.“ разказва Иван „ Като погледнеш напред, това е хоризонта. В тоя един час ти правиш последен преглед, гледаш напред дали няма нещо и лягаш да спиш. Обикновено, принципът е такъв. Когато си сам, трябва да имаш 1 час виждане напред.“

Основен въпрос е и какво Иван ще яде през цялото време, при положение, че няма да слиза на сушата. Отговорът е лиофилизирана храна (храна, от която е изтеглена влагата). Тя е идеалният избор, защото е трайна и от нея можеш да побереш много повече на лодката. В случая на Иван - 140 килограма.

Водата пък сам ще си я прави. „Един метър под повърхността водата е идеално чиста. Теченията може да донесат мръсна вода, но боклуците са само на един метър, отдолу водата е чиста.“ разказва Иван. После океанската вода преминава през 4 4-ъглови керамични форми, които приличат на кокалчета.

„Водата преминава през тях под огромно налягане, което се прави с помпа, накрая остава солта и излиза чистата вода. Но тя е дестилирана и трябва да се взимат соли и минерали след това.“ допълва Иван и пояснява, че лично той всяка сутрин пие по чаша солена вода. Защото ние сме произлезли от морето, но сме сухоземни същества. И „за по-лесното приобщаване на организма към морето.“

Може би най-бруталното в приключението му е, че Иван ще е абсолютно сам през цялото време. Ден и нощ само той и световния океан.

Защо е решил да няма придружител? „ В Италия казват: „ По-добре сам, отколкото зле акомпаниран!“ (смее се) и продължава по-сериозно „Просто на петметрва лодка двама човека ще сме твърде много.“ Все пак, Иван ще има една тънка онлайн връзка със света- италианска телефонна компания му е осигурила достъпа до интернет по един час на ден. Което е супер, защото той ще снима случващото се на лодката, така че приключението му може да бъде документирано и онлайн. Със сигурност накрая ще има достатъчно материал и за филм.

Все пак, един час интернет на ден не достатъчно за повечето хора. Психическото натоварване от изолацията от една страна и от непосредствената комуникация единствено с природата, със сигурност е огромно. Иван обаче звучи като готов да приеме предизвикателството :“ Човек свиква на всичко. Аз имам една поговорка: „Човек, дори на бесилка да го сложат - порита, порита, па се укроти.“ Свиква се с всичко, това е въпрос на време. Рисковете човек да откачи са за хората със слаба психика. Аз нямам такива проблеми, адаптирам се нормално.“

Океанът обаче все още представлява едно непознато пространство за хората. Той е познат само на 10%. Оттам-натътък не знаеш какво може да се случи. „Всички фантазии, които човек има, нощно време излизат наяве. Причуват ти се какви ли не неща“. Изглежда сякаш откритият океан е същото непредсказуемо предизвикателство за хората днес, както и преди хиляди години. Със сигурност всеки път е приключение, в което не знаеш какво ще се случи. „ Дали има сирени, не знам. Ако ги чуя в морето, ще кажа!“ смее се Иван.

Другите опасности в океана обаче съвсем не са в сферата на моряшкия фолклор. Въпреки, че лодката не се движи с чак толкова голяма скорост, особено нощно време, трябва да се внимава още повече, заради опасности от варели, контейнери, плаващи острови или огромни дървета, изпуснати от дървосекачите в реките.

В най-лошия случай можеш да се удариш в заспал кит и той да те смаже с опашката си. И това е съвсем серизно.

Може би най-добрият начин да се завършим историята за човека, океана и рекорда, е една моряшка история. Тя е свързана с това защо маршрутът на Иван не е случаен. По него за първи път се прави регата за самостоятелни навигатори през 1960-те. И се е случило нещо много странно. От 9 участници се връща 1.

„ Тръгват 9 човека, но един се отказва, после други потъват. Един хитрец се скрива в Бразилия и решава да изчака останалите да се върнат и да влезе в челната колона. Те се връщат и първи е Бернар Моатесие - един от най великите за мен навигатори. Хитрецът пък излиза четвърти, какъвто е и планът му. Той разчита на това, че няма да му проверят корабния дневник, защото не е сред първите трима. Идеята му е да мине метър и да вземе утешителната награда от пет хиляди долара. Обаче Моатесие стига преди финала и по радиото му казват, че на пристанището го чакат тълпи и че е победител.

Той се замислил, и тъй като не е бил много социален човек, обръща лодката и прави второ околосветско пътешествие. Това е и единственият подобен случай. Но той не го затваря накрая, на връщане остава на едни острови. Вторият след него в регатата потъва, така третият става първи и хитрецът остава втори – тоест, трябвало е да му проверят картите. В този момент в главата му очевидно е имало много силна борба, никой не знае какво е станало точно. Но той изчезва, а лодката я намират след известно време в Саргасово море, даже още можете да я видите там. Оттогава тръгва традицията, че официалните регати минават по този маршрут. „

http://menbox.bg/article/nai-nai/edna-moneta-promeni-istorijata-na-kanada-korenno.html

Продължи да четеш  
Тагове: море свят интервю рекорд успех лодка океан икони приключение плаване иван димов

Последни

Реклама

Зареди още