Ейбрахам Запрудър е единственият, който засне покушението на Джон Кенеди на камера

Един обикновен американец като Ейбрахам Запрудър (Abraham Zapruder) успя да заснеме и да остави за поколенията уникалните кадри с убийството на Джон Кенеди (John Kennedy)

Реклама

Кенеди е един от най-обичаните и подкрепяни американски президенти и е считан за носител на промяна в разгара на Студената война. Той е човекът, който удържа военните за въздушно нападение над Куба по време на кризата през 1962г., а има сведения, че президентът е имал намерение да намали бюджета за армията и да се намеси решаващо във войната във Виетнам.

Кои са митовете за убийството на Кенеди

Много надежди са вложени в най-младия президент в американската история и затова кадрите от покушението му имат огромно влияние върху културното наследство на страната десетилетия наред. Въпреки разследването на комисията Уорън по случая (1963-1964), в общественото съзнание зад Океана все още има много съмнения относно причините за атентата и извършителят му - Лий Харви Осуалд. Това, което е ясно обаче е, че имаме на разположение единственото видео на покушението, благодарение на Ебрахам Запрудър и неговата камера. Ето неговата история.

Кой е той?

Ейбрахам Запрудър е сред мнозината руски евреи, които напускат страната след революцията и се преселват в Америка.

Запрудър научава английски в Бруклин, Ню Йорк, и постепенно навлиза в бизнеса с дрехи. След преместването му в Далас, Тексас, офисът му е точно срещу книгохранилището, от което стреля Осуалд.

Лео ди Каприо може да играе във филм по случая

Интересното е, че той не е имал намерение да носи камерата със себе си в офиса в деня на покушението, но асистентът му го е убедил. Запрудър се съгласява, защото иска да снима президента, на когото е поддържник, а освен това разполага с най-модерната камера за времето си - 8-милиметрова  Bell & Howell, модел 414 PD.

486

В момента на покушението Запрудър снима от улица Елм. Изстрелите, които покосяват Кенеди в лимузината му, са заснети за 26.6 секунди в 486 кадъра на Kodak Kodachrome I.

Кенеди не е имал шанса да е от живите мъртви

Веднага след убийството по улиците настава ужасна суматоха, а смутеният Запрудър ненадейно попада на репортера на The Dallas Morning News Хари Маккормик и му споделя, че има запис.

Новината достига до специален агент Форест Сорълс, който влиза в контакт със Запрудър. Той обаче се съгласява да му даде копие, ако филмът се ползва единствено за разследването.

В съвременна Бразилия убийствата по улиците не са рядкост

Когато се сдобиват с материала същата вечер, Запрудър запазва  оригинала и едно копие, и дава две копия на Сорълс, който ги изпраща във Вашингтон. Ако бизнесменът си е мислел, че с това нещата приключват, жестоко се е лъгал, защото е създал нещо, което има огромно значение.

С него се свързва редакторът на списание Life Ричард Стоули, който го убеждава да продаде правата на филма срещу 150,000 долара (в днешни пари това са около 1.125 милиона през 2013г.). В последствие Запрудър дарява 25 хиляди долара на вдовицата на полицая Джей Ди Типит, който е бил убит в същия ден като Кенеди.

Знаете ли, че Смъртта има черно чувство за хумор?

Запрудър е направил страхотна сделка, но съвестта му се обажда. Той е заснел покушението, но първоначалната му идея материалът да не се ползва за комерсиална цел вече е продадена. На следващата нощ той сънува кошмар как е видял будка на Таймс Скуер с рекламен плакат, на който пише “Вижте как главата на президента се пръсва!”. Гузният Запрудър успява да убеди Life да изрежат кадър 313 с фаталния изстрел, който пронизва главата на Кенеди.

Ейбрахам Запрудър никога повече не хваща камера. Той умира от рак на стомаха през 1970г. в Далас. Филмът му обаче не само го надживява, но и заживява със собствена история, която обвързва медиите, наследниците му и американското правителство.

В днешно време градовете в Америка са много по-опасни

Животът на филма

Комисията Уорън, която разследва покушението, използва копията, които притежава ФБР, но те не са достатъчно качествени и поисква оригинала. Нещата обаче се заплитат, защото кадрите 208-2011 липсват, кадрите 314 и 315 са разменени, а кадър 284 повтаря кадър 283. От ФБР съобщават, че разменените кадри са от грешки при принтирането, а през 1967г. от Life казват, че кадрите 208-2011 са били повредени иницидентно, както и съседните им кадри, но все пак успяват да ги възстановят от първоначалните копия.

Hells Angels също обичат да стрелят

От Life  продължават и наемат екипа на филмовата лаборатория Manhattan Effects да направи 16-милиметрово копие на оригинала на Запрудър. Доволни от резултата, те поискват и едно 35-милиметрово копие. Един от служителите - Робърт Гродън използва едно от копията и оптичен принтер, за да направи близки кадри на трагедията и да намали треперенето на камерата.

Целият филм за първи път е показан през 1969г. по време на процеса срещу Клей Шоу във връзка с покушението. Филмът обаче навлиза сред журналистическото братство чрез Марк Лайн, който се сдобива с копие от разследващия прокурор Джим Гарисън.

Копията на копието са с много ниско качество, но привличат огромен интерес от разследващи журналисти, които, завладяни от неяснотите около разследването и общественото настроение на съмнения, се впускат в търсене на истината. Една от най-големите  и тиражирани теории на конспирацията е родена.

Може ли легализацията да спре стрелбата в Мексико

Мейнстрийм покушение

Филмът на Запрудър за първи път е излъчен по телевизията във вечерното шоу "Underground News" през 1970г., а по кабелните телевизии излиза по ABC през 1975г. Въпреки, че от убийството на президента са минали 12 години, раната е още прясна и обществото е шокирано да го види на екрана. В този момент на масов гняв и възмущение наследниците на Запрудър съдят собствениците на Life - писание Time и отново се сдобиват с правата на филма срещу символичната сума от един долар. Time са искали да дарят филма на американското правителство, но семейство Запрудър се опъва до 1978г., когато го предава на американския национален архив за съхранение.  

Онлайн война се води в Сирия

Вашингтон им изиграва лоша шега, когато през 1992г. Джордж Буш-старши със закон създава държавни архиви, свързани с покушението, и филмът на Запрудър става държавна собственост. Семейството се опитва да си го върне без успех през 1993 и 1994г., но в крайна сметка нещата се уреждат през 1999г. когато правителството им плаща за правата 16 милиона долара.

През същата година Запрудърови даряват филма и правата върху него на музея Texas School Book Depository, който се помещава в сградата, откъдето Осуалд стреля през 1963г.  

Вижте кои са 4-те най-опасни държави в света

Наследството

Тъй като убийството има много широк отзвук, той вдъхновява редица песни и филми. Сред най-известните продукции е “JFK” на режисьора Оливър Стоун. Той заплаща на семейство Запрудър 85 хиляди долара, за да ползва оригинални кадри в своя филм. Неговият екип обогатява материала и зрителите могат ясно да видят как след последния изстрел Джаки Кенеди шепне :”Боже Господи”.

В Нигерия хората са принудени да водят война

Въпреки това, както повечето филми на Стоун, критиците го окачествяват като силно тенденциозен и прекалено обвързан с фикционални образи. Като кинематографическа стойност  обаче “JFK” остава най-добрият пълнометражен филм по темата до този момент и много хора смятат, че именно той отразява истината за покушението през 1963г.