Реклама

текст: Васил Богданов

Късният следобед на 18 май. На втория етаж в Централния военен клуб тече трескава подготовка за фотографска изложба, която ще бъде съвсем мимолетна – само за една вечер. Четирима любители фотографи са били в Норвегия от 4 до 11 април, направили са чудесни снимки на полярното сияние, а и не само на него, и искат да споделят тези мигове с приятелите си. Изложбата е само на 18 май, защото се оказва, че помещенията в София за такива цели са заети с месеци напред, а четиримата пътешественици не искат да отлагат събитието чак за есента.

Двама от тях, Венцислав Венков и Емил Николов, са поставили върху рояла в залата етикетите с описанието на снимките и ги разпределят. Венци е военен, а Емо е в рекламния бизнес. Другите двама са навън по ангажименти, свързани с откриването на изложбата, което е само след час. Това са зъботехникът Милен Чальовски и поетесата и преводач Анахид Чальовска, които са семейство. Обединява ги страстта към фотографията и това е първата им самостоятелна изложба. Досега са участвали само с отделни кадри в общи експозиции.

Идеята за пътуването се ражда, когато научават, че между София и Осло вече има полети на нискотарифна авиокомпания.

„Не съм си представял, че ще отида на това място, което е на 4600 км от София и на 1200 км северно от Осло” – споделя Венци за островната група Лофотен, където средната плътност на населението е едва 20 човека на квадратен километър.

От Осло групата взима самолет до Бодо, след това с ферибот отиват до Лофотен. Взимат кола под наем и в продължение на четири дни и половина снимат край Рейне, Лекнес и много други места. Последната снимка в галерията, която ще видите тук, е направена до селцето О, което е в самия край на архипелага.

„Спахме само по 4-5 часа, за да снимаме повече. Изложбата се нарича 68 North, защото се намирахме на 68-ия паралел, зад Полярния кръг. Хванахме последните дни на северното сияние, което е видимо от септември до април” – разказва Емо, който обича да изпипва детайлите и дори е донесъл прожектори, за да подобри осветлението във Военния клуб.

А на молбата ми да даде съвети за всички, които ще пътуват към Норвегия, отговаря така: „Да не се притесняват за вътрешните транспортни връзки и трансфери. Ние изпаднахме шок, защото оставаха седем минути до влака, а още бяхме на летището. Бяхме изнервени, може би дори пъпчасали, но автобусът потегли спокойно и след четири минути бяхме на гарата. Освен това всички знаят английски, само един възрастен продавач в магазин не говореше чужди езици... Рибата там е в огромни количества, като скумрията и паламудът не ги уважават. За тях това е храна за другите риби. Те ядат треска и сьомга... Сами си организирахме всичко и така цената на цялото приключение ни излезе около една трета от сумата, която туристическите агенции искат.”

Емо Николов разказва и как в Норвегия има поверие външното осветление да работи денонощно, за да помогне в ориентирането на евентуално загубили се хора.

А най-хубавото е, че Анахид Чальовска е написал пространен пътепис, който е издаден в спретната книжка със снимки. Можете да си поръчате книжката, като пишете на четиримата ентусиасти в тяхната Facebook група.

 

Последни

Реклама