БИБЛИОТЕКАТА: Асен Шопов
Нова доза литература за библиотеката ти
Когато с Асен не бяхме омагьосани от зелената фея, провесили крака от някоя тераса в университета, обикновено само пиехме студена бира, оглеждайки късите поли на Студентски град. Бяха хубави времена на хедонизъм, но всичко си има своя край и ето днес се срещаме, а той е копирайтър в рекламна агенция. А както много добре знаем, когато един копирайтър умре, просто го заменят със следващия. Нашият човек обаче няма намерение да умира скоро, защото има още какво да каже на света – днес по-скоро му се говори за литература обаче.
Аз имам любима книга, а ти?
„Лолита „на Владимир Набоков и „ALF” на Райнер Бютнер. Една от двете ми седи в тоалетната от дете. Няма да кажа коя от двете!
Кога една книга ти става любима?
Кога ли? Рядко... когато ми остават само 10 страници и чета по една на ден... да имам за повече... И като свършии – не ми се яде, ни пуши, ни пие... Все едно си е отишла любимата женска! Нещо такова е. Но е доста рядко.
Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Нямам такава практика. Зависи в какво настроение съм. Чета безразборно и бързо, сякаш нямам време да си създавам навици... Май на Карбовски две книги подред прочетох... „Нещата“ и „Технология на екстаза“. „Нещата“ не е никак лоша, но помня един стих от „Технология на екстаза“ :
„... А как ми се иска
Некой да вземе
Да строши главата
На тва шибано време.
Да го направи на парчета
Да го поломи,
Да му счупи ребрата
И да се досети
Че часовникът също има черва,
Епохата има черен дроб...
... и някъде там, където времето
е на парчета,
винаги ще има момичета
които обичат леки момчета.
Леки момчета убийци на времето
Неприлично обичащи
Бремето да си жив
И имащи правото да скъсат листчето
Което тихо смърди
На прогрес
И на което пише със ситни печатни букви :
Имате право да върнете
Живота си
В рамките на 7 (седем) работни дни.“
Най-скандалното нещо, което си чел?
Учебник по българска история. Даже учебник по световна история! Няма в никоя галактика толкова прости типове като нас! Уверен съм! Толкова „скандални“ неща са се случили заради „себе“ и „сребро“ любието на най-жалките и комплексирани типове... И тая пуста църква, и тея безкрайни нейни векове на преследване на „инакомислещите“... абе, не ми се говори!
Книгата, която четеш в момента?
“Кафка на плажа” на Харуки Муриками. Малко ми е странно обаче... това ми е втората му книга след „Норвежка гора“... Героите са японци, това е ясно, обаче аз си ги представям едни такива... европеидни. Тъпо е, щото не може да се казваш Наката и да живееш в Токио, а в моите представи да си 1,85 с късо подстригана коса... Не съм расист, сигурно нещо друго ми има!
Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
Човешката анатомия и „Мъжът и Жената интимно“ , когато бях малък сополанко. Разбрах как стоят нещата... Какво всъщност значи „къркори ми стомаха“, а години след това и женското “Не сегааа... Боли ме главата!“, но най-вече колко прекрасна и просто-сложна е тази кожена торбичка с карантийки, фекалии , мастни жлези, косми и неврончета, наречена от някого човек.
Представи ми още други твои любими книги.
„Раково отделение” на Солженицин , „The Rum Diary” на Хънтър Томпсън, „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.
Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
“I was not proud of what I had learned but I never doubted that it was worth knowing” от „The Rum Diary”.
Защо трябва да се чете?
Защото мозък не се продава наливен!