БИБЛИОТЕКАТА: Асен Шопов

Нова доза литература за библиотеката ти

Реклама

Когато с Асен не бяхме омагьосани от зелената фея, провесили крака от някоя тераса в университета, обикновено само пиехме студена бира, оглеждайки късите поли на Студентски град. Бяха хубави времена на хедонизъм, но всичко си има своя край и ето днес се срещаме, а той е копирайтър в рекламна агенция. А както много добре знаем, когато един копирайтър умре, просто го заменят със следващия. Нашият човек обаче няма намерение да умира скоро, защото има още какво да каже на света – днес по-скоро му се говори за литература обаче.

Аз имам любима книга, а ти?

„Лолита „на Владимир Набоков и „ALF” на Райнер Бютнер. Една от двете ми седи  в тоалетната от дете. Няма да кажа коя от двете!

Кога една книга ти става любима?  

Кога ли? Рядко... когато ми остават само 10 страници и чета по една на ден...  да имам за повече... И като свършии – не ми се яде, ни пуши, ни пие... Все едно си е отишла любимата женска! Нещо такова е. Но е доста рядко.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели? 

Нямам такава практика. Зависи в какво настроение съм. Чета безразборно и бързо, сякаш нямам време да си създавам навици... Май на Карбовски две книги подред прочетох... „Нещата“ и  „Технология на екстаза“. „Нещата“ не е никак лоша, но помня един стих от „Технология на екстаза“  :

„... А как ми се иска

Некой да вземе

Да строши главата

На тва шибано време.

Да го направи на парчета

Да го поломи,

Да му счупи ребрата

И да се досети

Че часовникът също има черва,

Епохата има черен дроб...

... и някъде там, където времето

е на парчета,

винаги ще има момичета

които обичат леки момчета.

Леки момчета убийци на времето

Неприлично обичащи

Бремето да си жив

И имащи правото да скъсат листчето

Което тихо смърди

На прогрес

И на което пише със ситни печатни букви :

Имате право да върнете

Живота си

В рамките на 7 (седем) работни дни.“

Най-скандалното нещо, което си чел? 

Учебник по българска история. Даже учебник по световна история! Няма в никоя галактика толкова прости типове като нас! Уверен съм! Толкова „скандални“ неща са се случили заради „себе“ и „сребро“ любието на най-жалките и комплексирани типове... И тая пуста църква, и тея безкрайни нейни векове на преследване на „инакомислещите“... абе, не ми се говори!

Книгата, която четеш в момента? 

“Кафка на плажа” на Харуки Муриками. Малко ми е странно обаче... това ми е втората му книга след „Норвежка гора“... Героите са японци, това е ясно, обаче аз си ги представям едни такива... европеидни.  Тъпо е, щото не може да се казваш Наката и да живееш в Токио, а в моите представи да си 1,85 с късо подстригана  коса... Не съм расист, сигурно нещо друго ми има!

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Човешката анатомия и „Мъжът и Жената интимно“ , когато бях малък сополанко. Разбрах как стоят нещата... Какво всъщност значи „къркори ми стомаха“, а години след това и женското “Не сегааа... Боли ме главата!“, но най-вече колко прекрасна и просто-сложна е тази кожена торбичка с карантийки, фекалии , мастни жлези, косми и неврончета, наречена  от някого човек.

Представи ми още други твои любими книги.

„Раково отделение” на Солженицин , „The Rum Diary” на Хънтър Томпсън,  „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел? 

“I was not proud of what I had learned but I never doubted that it was worth knowing” от „The Rum Diary”.

Защо трябва да се чете? 

Защото мозък не се продава наливен!

Виж всички предложения от брошурата тук