БИБЛИОТЕКАТА: Биляна Славейкова

Нова доза литература за библиотеката ти

17 Март 2014

Биляна Славейкова е престъпно красива мацка с красив ум, с която днес си говорим за любимата й литература. Може да я познаваш като човекът зад детските концерти с класическа музика Фортисимо Фамилия, едната половина от Star PR или като главен редактор на сайта goguide.bg. Обича да кара ролкови кънки в парка, но както и да е – не губим време и почваме с въпросите, целите сме в слух.

Аз имам любима книга, а ти?
"Пяната на дните" е книгата, която тотално ме пречупи и ме превърна във фен на Борис Виан. Десетки пъти съм се опитвала да обясня, че няма друг писател, който да "притежава" по този начин думите и да има подобен поток на въображението, писател, който да приютява толкова деформирани човешки същества... Романите му са музика, като джаза на Дюк Елингтън, който обожавал. "Пяната на дните" ми попадна случайно докато разглеждах книги на Славейков, без да търся нещо конкретно. На първата страница имаше посвещение "На моята Биби". Не знам коя е Биби на Виан, но се почувствах длъжна да купя и прочета тази книга.

Кога една книга ти става любима?
Знам, че е любима, когато изчезне от библиотеката ми. Книгите, които обичам си имат път. Когато харесам книга прекалено много започвам да искам важните ми хора също да я прочетат и естествено в един момент загубвам дирите й. "Пяната на дните" е специална и в момента живее при майка ми.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Етгар Керет ме спечели с "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" и оттогава го следя. Като цяло разказите често се оказват моя жанр. Възхищавам се на умението да споделиш история накратко, но да въздействаш достатъчно силно. Без излишни приказки. Затова и Кърт Вонегът е сред любимите ми писатели. Бях видяла клип, в който споделя няколко правила за писане на къс разказ и едно от тях беше "Всеки герой трябва да иска нещо. Дори да е просто чаша вода". Всички искаме нещо, аз понякога искам просто разказ, който да мечтая да бях написала.

Най-скандалното нещо, което си чела?
Вероятната асоциация на много хора, но Буковски не може да бъде клише - "Любовта е куче от ада". Всичко след него ми се струва като жесток напън да си скандален, малко излишно натуралистично и грубо.

Книгата, която четеш в момента?
"Човекът вълк", отново Виан, този път сборник с разкази, който са издали през 89-та за пръв и последен път. На рафта ми е още "Гравьор на сънища" на Александър Секулов, българският автор, който следя с удоволствие. Що се отнася до него адмирации както за историите, така и за визуалната част на всяка от книгите му. Понякога гледам рафтовете в книжарниците и си мисля "Толкова ли е трудно?!?", книгите, които издаваме често са с доста компромисни корици.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
Не вярвам особено в различните нива на съзнанието и свръхвъзможностите им.

Представи ми още други твои любими книги.
Имах много дълъг Артър Конан Дойл период. Като дете бях вманиачена по някогашните книги игри, след това открих, че историите за Шерлок Холмс са стотици пъти по-вълнуващи. Имах ритуал, в който четях всеки разказ до средата, след което спирах и започвах да разсъждавам как евентуално се разплита историята. Рядко нацелвах, но все пак беше личният ми крими сериал. Друга книга е български роман, който ми направи много силно впечатление преди няколко години - "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Препоръчвам.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?
"Винаги сте могли да устоявате на желанията си - каза тя - и още го можете. Затова ще умрете разочарован." - "Червената трева", Виан

И още едно брутално откровение от човешкия свят в "Сърца за изтръгване" - "Човек не остава някъде, защото обича някого; човек си тръгва защото мрази някого. Само злото ни кара да действуваме", Виан.

Защо трябва да се чете?
Защото гладният мозък "заспива".

Тагове: библиотеката