БИБЛИОТЕКАТА: Цвъ

Нова доза литература за библиотеката ти

24 Февруари 2014

Цветелина Стоянова - Цвъ е актриса и режисьор на свободна практика. Нейни представления са авторските спектакли "Туберкулоза" [представен на шест международни фестивала], "Оранжерията", "Трябва да се живее", "Алкохол". Интересува се от мултимедиен театър и експериментално кино, но днес ги говорим с Цвъ за литературата, която обича.

Аз имам любима книга, а ти?

Много любими книги имам! Но ако сега трябва да посоча едно заглавие, нека да е „Степният вълк” на Херман Хесе.

Кога една книга ти става любима?

Неописуемо е, просто усещаш близост. След като я прочетеш, продължаваш да си мислиш за написаното, препрочиташ я, връщащ се към определени пасажи, цитираш ги... Много силна връзка се създава между любимата книга и читателя. Книгите са истински приятели!

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Следя съвременни световни и родни автори, отворена съм и чета различни по жанр книги, обичам и в оригинал – предимно на италиански и английски, все по-малко на руски ми се случва, но времето ще поправи това. Много са имената и постоянно се увеличават! Напоследък силно впечатление ми направи един италиански, съвременен автор – Паоло Кодаци, не е преведен у нас.

Най-скандалното нещо, което си чела?

Учебникът по „Съдебна медицина”.

Книгата, която четеш в момента?

Имам навик да чета няколко книги едновременно, както и пиеси, философска и медицинска литература. Напоследък все повече се занимавам с есетата на Пиер Пауло Пазолини в оригинал. „ Залата за разпитите” на Фернанду Кампуш, „Твърди Перейра” на Антонио Табуки съм започнала също, както и една съвременна италианска пиеса, която и превеждам. Купих си наскоро нов том „Избрано” с ъс стихотворения на Валентина Радинска – голяма поетеса! Връщам се често и към книгите за моя учител в театъра - проф. Крикор Азарян – „Човешкият цирк и Крикор Азарян” на Д. Стайков и „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” на В. Радинска.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Да, чела съм, има интересни неща. Много обичам, когато ми се случи и с някоя пиеса! Като цяло в различни книги, можеш да откриеш такива пасажи! Индивидуално е…

Представи ми още други твои любими книги.

„Жесток живот” на Пиер Паоло Пазолини. „Книга на безпокойството” на Фернанду Песоа. Разказите на Чехов. „Вълшебната планина” на Томас Ман. Сигурно е по-добре да се говори за любимите автори, но и тук ще изпусна някое име със сигурност...

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?

Много любими цитати имам! Все пак се занимавам с театър и постоянно чета пиеси, уча текстове, но ето няколко произволни цитата:

„Човек трябва да е много силен, за да обича самотата си!”, Пазолини

"Животът цел е и към цел е път!", Пенчо Славейков

"Утре ще бъда това, което днес избрах да съм!", Джеймс Джойс

Защо трябва да се чете?

Някъде бях чела, че „Книгите дават култура, но и свобода!”. Не бих казала на някого, че трябва да чете. Просто ако така започваме, ми се струва, че карам някого на сила. Четенето е дълбока, вътрешна потребност! В света на книгите можеш да откриеш толкова нови и различни светове, много информация. Можеш и да четеш за света, в който живееш, но това да те накара да се замислиш върху актуален проблем, да промени възприятията ти, да ти помогне по някакъв начин... Наскоро прочетох това от един украински писател - Михаил Жванецки: „Не! Животът е кратък. И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори. Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг”. Аз не мога да си представя един ден без книги, без четене!

Тагове: библиотеката