БИБЛИОТЕКАТА: Красимир Добрев

Нова доза литература за библиотеката ти

18 Май 2014

Базиран в София social media евангелист. City Branding нинджа. Хедонист. Morrissey-ист. Влюбен в Берлин. Сдухан хипстър. Създател на проекта Abandoned In Sofia. Това е накратко Красимир Добрев, който има мисия да свърже онлайн средата с офлайн света – и с когото днес си говорим за литература.

Аз имам любима книга, а ти?
Любимата книга отлежава като качественото вино – колкото повече време минава, толкова повече книгите придобиват различен контекст. В този смисъл, едно от четивата, което постоянно сменя значенията си за мен, е „Натюрморт с кълвач“ на Том Робинс.

Кога една книга ти става любима?
Любимите ми книги са лесно преносими. Обичам да нося поезията, която чета навсякъде с мен. Най-голямата наслада е да четеш едни и същи текстове на различни места. Взаимодействието пространство-слово е много важна част от ритуалите на един читател. От друга страна, дадено четиво ми става фаворит, когато попадна на несполучливата му екранизация в киното. Интерпретацията на една книга е може би най-демократичното нещо в днешно време. Това ми дава основание да твърдя, че една книга ми става любима, когато не е написана на буквален език.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Радвам се, че не страдам от тази маниакална потребност да прочета всичко. В книгите харесвам онази спонтанност, която те спохожда. Признавам си, че преди години купувах всеки нов роман на Амели Нотомб или Давид Фоенкинос, но в последно време се старая да бягат от тази маниакална тенденциозност.

Най-скандалното нещо, което си чел?
„Хомоголгота“ на Адам Георгиев и „Органични форми на Николай Атанасов.

Книгата, която четеш в момента?
Книгата, която чета в момента е по-скоро професионална и обяснява защо хората споделят съдържание в социалните мрежи. Казва се „Contagious: Why Things Catch On“ на Jonah Berger. Иначе четивото, което постоянно стои на нощното ми шкафче, е „Котка в коридора“ на Ирена Георгиева – стихове, с които преоткривам и преобиквам София.

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
По-скоро съм чел книги, които се амбицират да те докарат до по-високо ниво на съзнание. Всички от тях стигат до общото клише, че човек генерира сам бъдещето си. Мисля, че единственото четиво за самоусъвършенстване, което си заслужава вниманието е „Кибалион“ – книга, която разглежда древното херметично учение.

Представи ми още други твои любими книги.
Френските автори от 20 век са най-значимото нещо в моята литературна епруветка. Мога да класифицирам „Чужденецът“ и „Чумата“ на Албер Камю като „екзистенциален минумум“. След това преминаваме през „Всичко на масата“ на Буковски, което е повече от класика. Добавяме и малко балкански екзистенциализъм с „Последна любов в Цариград“ на Милорад Павич, добавяме и малко „Любов“ на Елиф Шафак, а завършекът е винаги с “Малки дни” на Петър Чухов.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
По-скоро бих цитирал любимата ми кафепоема от Пламен Дойнов:
"Кафе, ананасов ликьор и кайсиев екстрат,
точно по обед, някъде след един - ето:
течна и бита сметана забулват ясния аромат,
и се сливат южен тропик и северен маргарит,
и усещаш - на върха на небцето
слънцето в своя зенит"

Защо трябва да се чете?
Четенето е едно пътешествие към теб самия – то полага началото на онази безкрайна връзка с твоето Аз. Когато човек чете, Аз-образът преминава през нови релефи и придобива един нов опит. Този опит се прехвърля в личния ти свят и създава завладяващи сюжети. Сюжетите са основна единица в нашето ежедневие – колкото по-богати са те, толкова по-вълнуващ е животът ни.

Тагове: @