БИБЛИОТЕКАТА: Стефан Стефанов

Нова доза литература за библиотеката ти!

28 Януари 2014

Стефан е гонзо журналист, колкото и невероятно да е, че има такива у нас. Срещнах го сред тълпите хедонисти в Студентски град, като още оттогава той бе поел по пътя на журналистиката в прохладните аули на УНСС. Те пък го доведоха до редакторския стол в Menbox.bg. Най-прясната новина около младежа е излизането на дебютната му книга „Горе & Долу”, която получи своята премиера в столичния бар Trip Ten. Днес разговаряме с него за литературата, която го вдъхновява.

Аз имам любима книга, а ти?
Проблемът с любимите неща е, че винаги се появяват нови любими неща, които да ги изместят. Трудно мога да кажа коя ми е любимата книга, както трудно мога да кажа коя ми е любимата група. Мога да кажа кои книги са ми въздействали особено силно през времето, като например: „По пътя“ на Керуак, „Поща“ на Буковски, „Параграф 22“ на Хелър, „Полет над кукувиче гнездо“на Киси, „Страх и отвращение в Лас Вегас“ на Хънтър Томпсън, „Порно“на Уелш и редица други. Събрал съм все саркастично-усмихнати и смирени люде в топкласацията ми.

Кога една книга ти става любима?
Една книга ми става любима, когато не ме отегчава. Аз съм претенциозен читател/слушател/зрител и лесно се отегчавам. Книгата не само трябва да грабне, но и да е в състояние да поддържа едни и същи темпове на повествованието, защото литературата като изкуство представлява и своеобразна мелодия. Аз харесвам, когато тази мелодия е рокенрол.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Аз съм малко олдскуул читател, така че не мога да кажа, че следя най-новите тенденциии и автори. Литературата, както и музиката, или сама достига до мен, или не. Все пак, бих се заинтересувал от някоя нова книга на Константин Павлов.

Най-скандалното нещо, което си чел?
„Голият обяд“. Може да звучи всякак, но за мен това не става за четене.

Книгата, която четеш в момента?
В момента чета българския трети брой на списание Granta и откривам доста интересни неща там. Наскоро пък успях най-накрая да завърша „Пaраграф 22“, на която бях дал няколко години отсрочка. Добрите книги идват с времето си, в този смисъл.

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
В по-високо ниво на съзнание е по-добре човек да чете книгата вътре в себе си. За обикновените книги има време.

Представи ми още други твои любими книги.
„Малтийският сокол“ на Хамет, биографията на Джим Морисън, „Лепило“ на Уелш.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
„Когато умра, забоди ме на небето“ от „Полет над кукувиче гнездо“.

Защо трябва да се чете?
Защото най добрият 3D филм, който можете да гледате, е този, който прожектирате в главите си, четейки книги.

Тагове: библиотеката