БИБЛИОТЕКАТА: Валентин Христов

Нова доза литература за библиотеката ти!

10 Юни 2014

Валентин Христов в три думи звучи така – философия, журналистика, блогърство. Това са накратко казано интересите на младежа, когото познавам от кафенетата на УНСС, където пиехме немски пилзен между лекциите. Днес с него се срещам няколко години по-късно от онези времена (които са ми като в мъгла), за да си говорим за литература.

Аз имам любима книга, а ти?
Не, нямам. Имам любими книги. Много е скучно да се ограничиш до една любима книга. Книжната моногамия не е за мен. Харесвам различни стилове, различни книги и автори. Примерно харесвам Хенри Милър, философията в книгите му примесена с грубия език на ежедневието, но това не ми пречи да харесвам Чосър или Милтън. Всяка книга е различно преживяване, а аз не обичам да се ограничавам.

Кога една книга ти става любима?
Ок, щом трябва ще посоча ще се огранича (стига, бе това е гадно!) до три книги, че една ще ми е твърде малко. “Процесът” на Кафка. Това не е просто книга, а цяла естетика. Кафка, не е писател за плажа, а духовно преживяване, което трудно може да се сравни с каквото и да е. Специално “Процесът” е литературен трип, който може да те вкара в лудницата. Естетика на грозното, но не онази романтична грозота на прокълнатите поети от 19 век, а скърцаща и проядена от студенина и бездушие – смазваща с тишина на безразличието и еднаквостта. Пълна психария. Обожавам това книжле.

След това бих посочил “По пътя” на Керуак. Тази книга е за мечтатели. За свободните хора, за онези, за които пътищата са нещо повече от маркировка и пътни знаци. Това е американската мечта в най-суров вид. Другото е за мамините синчета. Въобще обожавам всичко от битническото поколение – Керуак, Гинзбърг, Бъроуз... Тези хора са гении, изпълзяли от лайната на градовете за да преоткрият тяхната Америка. Аз просто се наслаждавам на експериментите им.

На момер три бих сложил “1984” на Оруел. Прочетох тази книга на 16 години и тя промени цялото ми светоусещане. Абе, това е супер грубо, направо садистично описание на света, в който може да живеем, ако не ни дреме какво се случва около нас. Две седмици след като я прочетох ходих като надрусан. Въобще не знаех къде се намирам. Оруел е майстор на езика – прост и точен, удря те като юмрук в лицето.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Сигурно ще пропусна някого, но като цяло се кефя на Мирча Картареску, Етгар Керет, Мишел Уелбек, Мураками, Кундера, Джулиан Барнс, Памук и други. Общо взето ми се иска да откривам автори от по-малки държави. Уникално добри писатели никога не придобиват популярност само защото пишат на непопулярен език или живеят в малка държава.

Най-скандалното нещо, което си чел?
Какво значи скандално? Цинично? Може би “Голят обяд” на Бъроуз, но иначе скандално в смисъл смазващо ми подайства “Ние” на Евгени Замятин, “Прекрасният нов свят” на Хъксли. Като цяло за мен скадално е едно бъдеще, в което всички сме еднакви, като кукли. Това е скандално, другото е игра с езика.

Книгата, която четеш в момента?
В момента съм на философия. Препрочитам една много любима книга - „Наръчник по разложение“ на Чоран. Този човек е толкова умен, че се е смахнал. Да, казват, че починал от Алцхаймер, но според мен се е смахнал много преди него.

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
На друсам. Но пиян доста често ми се е случвало. Всъщност да си пиян и да четеш поезия е едно от най-приятните литературни занимания. Бродски или Гинзбърг са супер на водка. Буковски също е много подходящ.

Представи ми още други твои любими книги.
Не ми се изброява, ще отегчим читателите, но като цяло любимите ми книги са от Омир до Керет. Харесвам много неща, примерно немскоезичната литература от началото на 20 век - Брох, Музил, Хесе, Ман. Също съм почитател на екзестенциалните френски писатели като Камю и Сартр. Обожавам абсурдистите като Бекет и Йонеско. Руската литература от златното и сребърното поколение... Сещам се за Джойс и „Одисей“, който е едно от най-мазохистично-садистичните ми литературни преживявания. Аз съм книжен плъх. Харча си парите за книги, ако трябва да си платя телефона или да вляза в книжарница обикновено избирам второто.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
Имам цяло тефтерче за да не ми се налага да ги помня. Ето ти един от „Вишнева градина“: „Животът мина, сякаш не съм живял...“. Ужасяваща драма на изтичащото време... Гадна работа, но като се замислиш, човешкият живот си е драма, както и да го погледнеш.

Защо трябва да се чете?
Кой казва, че трябва?! Който иска чете, който не иска - не. Повечето хора избират да не четат. Това е техен избор, те се лишават от едно удоволствие. Аз не бих го сторил. Да се чете е хедонизъм – правиш живота си по-интересен и богат - който не иска, да прави, каквото му е приятно.