БИБЛИОТЕКАТА: Войн де Войн

Говорим си с българския артист за литературата, която обича

03 Ноември 2013

Войн де Войн е български артист, който от 2008 г. насам живее и работи в Берлин. Той е част от Галерия Сариев в Пловдив. Учи изкуство и танц в Амстердам, Лондон и Париж. Работата му е комбинация между пърформанс, инсталация и социални експерименти. Целта му е да се създадат нови връзки между частното и колективното. Войн установява нови системи на мислене и предлага неповторимо изживяване на аудиториите си чрез създаване на среда, в която се размиват границите между изпълнителя и публиката. Той е също така е зает със създаването на своя собствена платформа за куриране, под чийто чадър събитията занимаващи се с политическо, сексуално и експериментално изкуство, се пресичат. Негови творби са показвани в различни фестивали и места като Nylo - Living Art Museum в Исландия, MuseumsQuartier във Виена, Тanya Leighton Gallery, MoMA в Ню Йорк, Contemporary Istanbul, Documenta 13 и други. Днес с Войн де Войн говорим за литературата, която обича. Старт на БИБЛИОТЕКАТА!

Любимата ти настолна книга е?
В момента това е „Джобната мистерия на енциклопедиите” от българския автор Милен Русков.

Защо ти е любима?
Първо, защото е написана по един много интересен маниер. И второ, защото е необичайно за българин, който се е впуснал в някакви много интересни доктрини, които се занимават с всякакви аспекти на окултизма, и въпреки, че е с много данни и с някакво лично изследване, тя е свързана с много интересни догматични науки като Кабала, Розенкройцерите, астрология, алхимия. Авторът минава през някакъв трип от древността и го свърза със съвремието по любопитен начин. Книгата за мен е много впечатляваща.

Книгата, която четеш в момента?
Това е книга, която може да се чете вечно, защото тя няма начало и край и е на моята приятелка Снежанка Михайлова, изданието е на „Критика и хуманизъм”. Фактически това, което тя разработва като език, е едно минаване отвън езика и фактически създаване на нови езици. Примерно, в книгата може да се запознаете с Езика на яйцето, след което можете да видите Кристалния език – става въпрос за системи на писане и всичките тези формули, които са изведени вътре, означават нещо. И фактически, това е една идея за отваряне не перцепцията и създаване на нов език – и последният и експеримент в тази насока е Пеперуденият език, който е за багрите и цветовете.

Какво най-много ти харесва в тази книга?
Идеята за езика извън езика и за търсене на нови начини на израз, и въобще за отваряне на врата в съзнанието, където наистина езикът не е конкретен, а преминава отвъд абстракцията и създава съвсем друга образност.

С коя книга ще запомниш определен автор?
„The Naked Civil Servant” от Куентин Крисп – един от любимите ми автори и характери. Книгата представлява неговата автобиография. Той израства в Англия, но поради неговите залитания към хомосексуализъм и травестизъм, е бил третиран ужасно, защото през 40-те години на миналия век в Лондон не се е гледало с кой знае колко добро око на това. По-късно се превръща в една от най-интересните личности в културата на Острова. В края на живота му дори Дерек Джермън го олицетворява като „Кралицата на Англия” в един от най-епичните филми за епохата. Стилът му на писане е просто една проза, която те унася. Хуморът и остротата, които демонстрира в произведенията си, са една епична демонстрация на неговия гений.

Имаш ли любим цитат от книгите, които обичаш?
Да, това е един дълъг цитат от последната книга, за която споменах: „Ако музиката не бе спряна точно сега, човешката раса продължавайки да се чекне и кълчи, и да щрака с пръсти, ще се върне отново в амебно състояние, само ще живее на седативи и на успокоителни, ще консумира себе си на терасите на футболни мачове и ще умре”.

Коя е твоята любима вещ?
Това е куклата Де Войн, която е репликация на моя образ и я създадох за една изложба.

Защо я обичаш?
Има един диалог между нея и мен – понякога Де Войн е страшен, понякога е много смешен, но това, което предизвиква най-вече у хората, е страх. Може би заради втренчения поглед, който има.

Тагове: библиотеката