БИБЛИОТЕКАТА: Ясен Марков

Нова доза литература за библиотеката ти!

17 Ноември 2013

Коя е любимата ти настолна книга?
Напоследък обичам научната литература. Преди кризата четях 65% проза, 20% поезия и 15% други, но от едно известно време, което определям като отрезвително, всякакви прозрения, емоции, да не говорим за чувства, които са написани, ми се струват подозрителни.

Pixel Design Report Volume II
Това е документ от 2002 година в рамките на експеримента Атлас, целящ да се докаже съществуването на Хигс бозоните.Тази масивна скаларна частица е една от шестте елементарни частици от стандартния модел. Те получават своята маса, едва при взаимодействието с така нареченото поле на Хигс.

Частицата е около 130 пъти по-тежка от протона, но животът й е изключително кратък, освен това се ражда много рядкo: само веднъж на десет милиарда сблъсъка между два протона с висока енергия. През 2008 година, все още не са на лице експериментални наблюдения на частицата.

Направените изображения в търсене на Хигс бозона, са на практика научно безполезни, но имат висока художествена стойност. Предполагам, че том първи ще ми бъде също интересен, но за жалост той не може да бъде намерен толкова лесно и изисква сериозна финансова инвестиция за този, който иска да го притежава.

Книгата, която четеш в момента?
В момента работя над моята нова книга, която е по-скоро документална и ето защо чета предимно материали, които ми помагат за по-дълбоко опознаване на тематиката.

В книгата (за която още търся подходящо заглавие) се описва едно алтернативно ъндърграунд движение в южна Германия Въпреки че се подвизавам там от известно време, до тогава нито бях подозирал, още по-малко да съм чувал стреч метал (stretch metal), но още от първите акорди на тази музика бях силно впечатлен. Визуалната идентичност на това още малко известно общество е също интересна и богата.

Предполагам, че идеите и формите на музика, графика, изкуство, и литература, които орбитират около основните протагонисти на този субкултурен феномен не са случайно съвпадение, а взаимно се предпоставят. Надявам се да ми се удаде да докажа тази хипотеза (което за мен би било еквивалент на откриването на Хигс бозона).

Музиката е унасяща и проточена, хипнотична. Характерната мощ и агресивност е разлята във времето и пространството, остротата на метала е отнета, но за сметка на това въздейтвието и е по-органично и цялостно. Интересното е, че тази музика е предимно дигитална, въпреки, че стреч металистите са високообразовани, но не дотам социални хора, които предпочитат да живеят в природата и да отглеждат собствени зеленчуци и животни, нямат банкови сметки и имейл адрес.

Музиката се разпространява единствено по акустичен път. Визия и звук се преплитат, но не мога да открия все още общата им тематика. Изкуството е също по някакъв начин стречнато... Определено стреч металистите се появяват във време, в което всичко е кондензирано – като започнем от млякото, та стигнем до най-общата идея за пространството. Обаче съм на мнение, че в перспектива това движение не се ограничава единствено като реакция на съществуващата действителност, за всеки германски стреч металист това състояние би било прекалено незадоволително.

Но се сещам за една книга, която страхотно ми хареса. По-скоро това беше също един научен труд от холандския професор Яселон Фридендоорп, който използваше сложни математически конструкции, за да обоснове апокалиптичността на определени финансови зависимости в глобален план, жизнеутвърждаващо почивайки на една основна капиталистична максима: време = пари.

Авторът на книгата ми е познат, дори имам екземпляр от нея с автограф, получих я на премиерата по време на салона на книгата в Лайпциг. Повествователната линия (доколкото може да има такава в един научен труд) прескача от таблици и формули, които хвърлят светлина върху един според автора единствено възможен модел на организация на времето и пространството, към живописно пресметнати пейзажи и визуализации на логично изведените времеви и пространствени състояния в постапокалиптично бъдеще.

Идеята е красива: Не е нужно да настъпи апокалипсис, за да се случи нещо ново след това. Достатъчно е представата за постапокалиптичното бъдеще да бъде съпоставена със реалността, за да се осъзнае, че състоянието на постсапокалиптичното бъдеще е дълбоко минало, което бавно преоткриваме, подобно на разсеяни археолози, които смътно си спомнят какво са разкопки.

Та заглавието беше най-слабото нещо, ето зашо подцених съдържанието и книгата се търкаляше из ателието ми няколко месеца, преди да я поразлистя. Даже не си спомням заглавието... май беше някакъв календар. Тук в Германия всяка втора книга я наричат календар. Дори има и бетонен календар.

Тагове: библиотеката