Дарин Ангелов: Част от мен подозира, че в театъра съм онова, което винаги съм искал да бъда

Q & A с посланиците на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ

06 Август 2015

Q & A с посланиците на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ

Светът е сцена, а всички ние сме… част от красивия спектакъл „Живот“ и всеки избира коя роля да играе.
Театърът прилича на… Ж-И-В-О-Т-А, гледан през огромна лупа.
Хората ходят на театър, защото… имат нужда да открият себе си.
O, слабост, твойто име е… Л-Ю-Б-О-В.
В театъра мога да устоя на всичко, освен на… самия театър.
Думи, думи, думи (в театъра)… и все не стигат, и все не стигат.
Животът в театъра е това, което се случва, докато… действителността се опитва да ни изненада.
Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които… гледат, за да се впечатлят, а не, за да видят с какво ще ги впечатлят.
Всичко в театъра е по-ясно, когато… всички гледаме в една посока.
Свободата в театъра е на върха на… режисьорската мисъл.
Част от мен подозира, че в театъра съм… онова, което винаги съм искал да бъда
…, а другата част от мен счита, че в театъра съм… истински жив.
Всичките ми театрални мечти могат да се сбъднат, ако… „подчиня“ героите ми да мислят като мен, защото аз мисля като тях.
Най-силно ме впечатляват спектаклите, които… променят поне част от онова, което си мислим, че сме.
На шкафчето в гримьорната ми има… икона.
Сутрин театърът е… тих и спокоен, в подготовка да променя съдби.
Цветът на театъра в полунощ е… топъл.
НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е… най-дългата нощ в моя живот, НОЩ, заради която не искам да идва утрото.