Деймиън Дарлингтън – музикалният директор на шоуто Brit Floyd

Кои шест албума би взел, ако отива на самотен остров

04 Ноември 2015

Деймиън Дарлингтън е музикалният директор на шоуто Brit Floyd, а също така китарист и вокал. На 6 ноември в „Арена Армеец“ българските меломани ще имат уникалния шанс за първи път да видят на живо грандиозното шоу Brit Floyd. Това е уникален Pink Floyd спектакъл, официално одобрен от легендарната група и включващ смайващи светлинни ефекти и авторска 3D анимация! По този повод поместваме с малки съкращения интервюто, което Деймиън дава пред официалния сайт на шоуто.

Къде и кога сте роден?
Аз съм дете на 60-те години. Роден съм в Мидълзбро, Североизточна Англия.

Кога започнахте да свирите?
Получих първата си китара на Коледа, когато бях 11-годишен. По-сериозно започнах да свиря, когато станах на 13.

Разкажете за предишните си проекти.
На 15-годишна възраст започнах да свиря по клубове и пъбове. С различни групи и всякакъв вид музика, включително малко кънтри с баща ми. Фамилията ни е музикантска. Шест деца сме, от които петима са музиканти.
През 1994 г. се присъединих към австралийското Pink Floyd Show. В продължение на 17 години участвах в близо 1300 концерта. Имахме спектакли на престижни сцени като Албърт Хол, Уембли и O2 Арена в Лондон, Бел Център в Монреал и Нокиа Тиатър в Лос Анджелис.
През последните 10 години започнах да се интересувам от визуалната част на концертите. Започнах да се занимавам с продуциране и режисиране на различни шоута.

Кои са музикантите, оказали ви най-голямо влияние?
Много са – Al di Meola, Pat Metheny, John McLaughlin, Antonio Forcione, Mike Oldfield, Rush, Yes, Pink Floyd, King Crimson, Gentle Giant, It Bites, Francis Dunnery, Tears for Fears, Be Bop Deluxe, The Eagles, Tori Amos, Joni Mitchell, Rickie Lee Jones, Billy Joel, Sting, The Police, John Mayer и други.

Ако отивате на самотен остров и можете да вземете само един албум, кой ще е той?
Много ми е трудно да избера един. Нека са шест.
Mike Oldfield – Ommadawn. Чух го за първи път, когато бях на шест. Заплени ме тотално.
Al Di Meola, Paco Delucia & John McLaughlin – Friday Night in San Francisco. Бях на 13 и този албум запали любовта ми по акустичната китара. Исках да свиря като тези музиканти. Всъщност аз още се опитвам да ги настигна.
Pink Floyd – The Wall. Първият албум на Floyd, който чух. Бях на 14.
Rush - Exit Stage Left. Когато се учих да свиря на електрическа китара, репетирах с този албум от началото до края му.
Pat Metheny Group – Travels. Открих го, когато бях на 17.
Tears for Fears – The Seeds of Love. Перфектно композиран и перфектно записан албум.