Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.

Анкета, в която и вие можете да се включите

10 Ноември 2015

Марин, 40
Бях вкъщи в Бургас. Обади ми се един съученик, по радиото казали: Тодор Живков паднА.
Помня как го показаха по телевизията – съвсем друг човек, с очилата и тая физиономия, която му е истинската физиономия всъщност. Дотогава Тодор Живков имаше маска, докато това бе наистина той – шизофреник. То се виждаше, че е болен човек.
Скоро след 10 ноември баща ми призна – голям страх беше. Запомних го, защото е силно изречение. Дядо ми беше изселен от Бургас по времето на социализма. Казвал ми е, че при всяко почукване на вратата е подскачал.
Страхувам се да кажа къде работя и не искам да ме снимате, защото съветското посолство още управлява.

Марин Цветков, 39, каменомонтажник

По радиото чухме хубави вести, че са свалили Тодор Живков. Бях в Гърция на почивка с родителите. Перестройката беше тръгнала.
Мътни времена бяха, не знаеш какво става, траеш си. Белене не беше далеч (смее се).
Службите работят и до ден днешен, но не ме е страх, мога и ЕГН-то си да кажа, телефона... (смее се).
Дали стана по-добре? Сега уж е по-добре, ама едно време в „Люлин“ нямаше наркотици, боят в училище беше разрешен с възпитателна цел, което не е лошо.

Николай Маринов, 44, строител

От София съм, но точно този ден бях в Пловдив. Шокиращо беше. Бях с приятели из центъра, ядохме, пихме и казахме, че сме свободни вече. После имаше големи митинги, не бяхме виждали такова нещо.
За някои животът стана по-добре, за други по-зле, за мене – средно. Не се оплаквам.

Кера Бояджиева, 78, пенсиониран стоматолог

Бях в Александровска болница, оперираха ми жлъчката. Съседката по легло беше от някакво село, малко неграмотна и на другия ден ме буди рано да й чета подробности от вестника. Бяхме много ентусиазирани, децата бяха студенти, хукнаха по митинги. И двамата с мъжа ми бяхме членове на БКП, но бяхме против Тошо.
За съжаление промяната не стана както трябва. Толкова кражби, толкова корупция, на село нямате си представа как крадат циганите. Имаме орех на двора, не можахме едно орехче да запазим, всичко обраха.

Евелина, пенсионер

През лятото на 1989 г. ходихме до ГДР. Усещаше се едно напрежение във въздуха. Мъжът ми ги питаше закачливо – айде, няма ли да се обединявате със Западна Германия – те не смееха да говорят по този въпрос. Минахме през Чехия и Унгария – там много ни мразеха и ни се подиграваха. Не трябва да се говори на български или руски, защото много мразят и руснаците заради събитията през 56-а и 68-а.
Иначе на 10 ноември бях вкъщи. Беше ме срам от Тодор Живков, такъв селяк да ни управлява. Жена му беше по-свястна. Предполагам, че Людмила Живкова е взела повече от майка си. Тя беше по-нормален човек, само гласът й ме дразнеше.
Ще ме снимате ли? Да не ме убият комунистите (смее се).

Лилия Илиева, директор в медийна агенция

На 10 ноември бях на 13 години. Бях в училище, по телевизията вървеше нещо, учителите бяха стъписани. На мен ми беше сюрреалистично, не знаех какво точно се случва. Няма да забравя лицето на Тодор Живков. Цялата картинка ми е една такава жълта – не знам защо имам такава асоциация. Нямам спомен какво сме си говорили вкъщи, по-ярки са ми спомените от последвалите митинги, еуфорията, хората, които се надяваха нещо да се промени.
За мен лично се промени всичко, поне така си мисля. Не мога да си представя, че днес бих била това, което съм, ако бяхме останали в соца.

Можете да разкажете вашата лична история за 10 ноември 1989 г. в коментар под публикацията. Благодарим ви!

Тагове: тодор живков анкета 10 ноември 1989