Реклама

текст: Васил Богданов

Помня размените на шпиони в Берлин. През последните пет години от съществуването на Берлинската стена бях на възраст 13-18 години и слушах българската емисия на Би Би Си Лондон на ВЕФ-а вкъщи. Помня и как някакъв роднина на шивача, чието ателие бе срещу къщата ни, бе заловен в САЩ да шпионира в полза на България. Баща ми веднъж го попита какво става „по онзи въпрос”, а шивачът отговори: „Горе-долу добре е. Там затворите са хубави, даже в килиите имат телевизори”. Мил спомен от началото на 80-те.

Сетих се за шивача и за ВЕФ-а, който още пазим като реликва вкъщи, когато гледах новия филм на Стивън Спилбърг „Мостът на шпионите”. Това е от онези филми по действителни случаи, които завършват с информация какво се е случило с прототипите на героите, кой докога е живял, какви почести е получил от правителството и т.н. Харесвам такива филми!

Bridge of Spies пресъздава първата размяна на шпиони на моста Глиникер в Берлин, случила се в мразовитото утро на 10 февруари 1962 г. До последната размяна (февруари 1986 г.) тук се разиграват като пасианс много човешки съдби и затова мостът получава това име.

Историята за пламенния адвокат от Бруклин Джеймс Донован (чудесен Том Ханкс), който взима присърце, дори прекалено присърце според много американци, възложената му задача да защитава заловения съветски шпионин Рудолф Абел („за да покажем пред света, че американското правосъдие се грижи за всички”) е открита от лондонския драматург и телевизионен сценарист Мат Чарман като бележка под линия в биография на Джон Ф. Кенеди. Той проучва по-подробно нещата и написва основата на сценария, към който гениите братя Коен („Няма място за старите кучета", „Големият Лебовски", „Фарго") добавят нужните холивудски щрихи и детайлни познания за американския бит и начин на живот.

В ролята на Абел е британският актьор Марк Райлънс, който показва висш пилотаж в професията (вероятно най-големият флегматик в историята на киното). Когато е на моста, на двайсет крачки от свободата си, Джеймс Донован го пита: „Имаш ли представа какво ще се случи с теб? Как ще ти повярват, че не си издал никакви тайни?”, а съветският шпионин отговаря с цялата възможна мъдрост на годините си: „Виж дали ще ме прегърнат или ще ме натикат на задната седалка”.

Няма да издавам кое от двете се случва, но ще цитирам още няколко запомнящи се реплики на Том Ханкс, този път към чиновниците от наскоро създадената и непризната от САЩ държава ГДР (най-жалките фигури в тази игра между Великите сили): „Много са дълги имената на държавите ви (визира и СССР)”, а малко по-късно, вече изнервен: „Нека ги наричаме просто руснаците. Ще спестим време”.

Е, ние не можахме да спестим време и прекарахме 45 години в грешна посока. Години, които вероятно никога няма да наваксаме. Филмът на Спилбърг е едно приятно завръщане в миналото, когато си мислехме, че щом Стената и Тодор Живков паднат, всичко ще се оправи за максимум 5-6 години.

„Мостът на шпионите”

Режисьор: Стивън Спилбърг
Сценарист: Мат Чарман, Итън Коен & Джоел Коен
Оператор: Януш Камински
Музика: Томас Нюман
Продуцент: Стивън Спилбърг, Марк Плат и Кристи Масоко Кригер
В ролите: Том Ханкс, Марк Райлънс, Скот Шепърд, Ейми Райън, Алън Алда
Времетраене: 141 мин. 

Мостът Глиникер в наши дни
Снимка: en.wikipedia.org

Последни

Реклама