Реклама

Потъналият на 15 април 1912 г. „Титаник” продължава да вълнува хората и днес. Не само заради мащабите на трагедията (1514 загинали от общо 2224 души на борда), а и защото корабът е символ на много неща. На една отминала епоха, в която класовото разделение е било много силно (а на кораба – още повече); на самонадеяността на конструкторите, които са считали, че „Титаник” е непотопяем; на откровената глупост – не е имало спасителни лодки за всички; както и на проявените героизъм, подлост, самоотверженост и малодушие по време на спасителната акция.

Оцелелите менюта за първа (14 април), втора (11 и 14 април) и трета класа (14 април, единствено то е черно-бяло) ни показват не само какво са яли 1317-те пасажери (за повечето от тях това е била последната вечеря в живота им), но са и безмълвен документ за класовото разделение, както и иронично напомняне, че пред природните стихии и смъртта всички са равни. Независимо дали няколко часа по-рано са хапвали сьомга, агнешко или най-обикновена овесена каша.