Средата на XIII век – на зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новостроящата се църква в Бояна. Така той среща севастократор Калоян – силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора. Илия среща и две жени – севастократорката Десислава и левантийката. Десислава е символ на чистотата, на съвършената красота, на духовното начало, а левантийката е земна, страстна, силна. Раздвоен между тях, художникът ги „примирява” в нежния образ върху стената на църквата – образа на Десислава.