Куба преживява хранителна революция
Частният бизнес в карибската страна се съживява след 50 години ограничения
26 Ноември 2013
Реклама
През 1990 година сладката илюзия за комунистическите сателити като Куба премина в жестока криза, която постави функционерите в карибската държава пред тежък избор. Парите вече ги нямаше, икономиката не ставаше за нищо, но партията отказваше да отстъпи от тоталитарната си позиция.
Въпреки упоритите опити на правителството на Фидел Кастро да продължава да провежда политиката от времето на Студената война, времената се промениха и соц хардлайнерите трябваше да отстъпят леко. В последствие икономиката на Куба закъса повече и от здравето на кубинския лидер и необходимата глътка свеж въздух дойде със смяната на караула в партията. Раул Кастро замести брат си Фидел начело на страната и рестриктивната й политика се смекчи в някои аспекти, един от които бе ресторантьорството.
Преди 2010г. в Куба имаше държавен контрол върху доставките на храна и строгите ограничения за отваряне на частни ресторанти. Сривът след падането на комунизма доведе до това, че в началото на 1990-те липсата на работеща икономика доведоха до наложителни промени, приети през зъби от комунистическата партия - като отварянето на някои частни ресторанти, известни в Куба като паладарес, в които се продават само определени ястия - безвкусно пиле, свинско и ориз.
Обама коментира кубинската ваканция на Jay Z и Бионсе
За тези ресторанти имаше регламентирани от правителството строго определени количества и типове храна, брой служители и места. Тази политика доведе до това, че някои от най-талантливите готвачи в Куба емигрираха, за да могат да готвят на спокойствие.
В Париж бързото хранене вече е и за хайлайфа
Друго важно събитие с неподозиран ефект от 1990-те в Куба беше инициативата на няколко ТКЗС-та да се захванат да обработват пустеещи земи във ферми и да произвеждат основни плодове и зеленчуци за населението, тъй като е имало недостиг на основни хранителни продукти след въведената купонна система на страната. Тогава хората едва ли са знаели, че това ще е първият лъч на частната инициатива в страната, който води до промените в статуквото през 2013г.
В наши дни частните ресторанти “паладарес” имат регламентирана възможност да се разрастнат извън домовете на хората, да са отворени до по-късно и в тях да работят сервитьори, които не са от семейството. Все пак, изостаналостта на страната и комунистическият режим продължават да са пречка за предприемачите, защото продуктите се намират трудно и оскъпяват храните.
Това означава, че “паладарес” са достъпни предимно за малцината кубинци, които имат валута, туристи и чужденци, които пребивават в държавата. Последните са особено важни за поддържането на този бизнес и по друга причина - те са единствените, които могат да внасят продукти, които не се произвеждат в Куба - като пармезан, например.
Кои са топ-ресторантите в света
В същото време малко на брой частни пазари се появиха в рамките на обществените и те продават зеленчуци, които са трудни за намиране от държавните планови доставки - като моркови и картофи. Това означава, че менютата на частните ресторанти имат възможност да се обогатят с една идея повече, което създава предпоставки готвачите да се завърнат в страната. Частните пазари имат за задача и да захранват потребителите, на които им липсват основни храни, до които не винаги имат достъп и пари.
В Европа може да ни се стори смешно, но част от промените се състоят в това, че в някои квартали на Хавана продавачи викат цените на продуктите, които продават на улицата.
