Ако художниците “от тогава” имаха проблеми “от сега”

По времето на Ренесанса изкуството е изключително влиятелно, а художниците обезсмъртяват любовта, митологията, войната - и ако са късметлии - някоя и друга вакханлия. Художникът от Манахатан Катлийн Гилье създава богата, алтернативна и живописна вселена, която превежда много от класическите стилистики на съвременен език. Как би нарисувал Албрехт Дюрер глобалното затопляне? Как би се вписало писането на съобщения в социален портрет от Ренесанса?

За да може да направи “автентични” интерпретации, Гилье е изучавала италианското изкуство на 16 и 17 век и след това е работила като реставратор. Богатият й опит в рисуването в определени стилове от миналото, както и несъмнен усет за “легално” фалшифициране на най-големите творци в историята. Гилье се цели към художници като Артемисия Джентилечи и успява да пресъздаде есенцията на стила им. Тя говори за своите творби като “съвременни реставрации” и се концентрира върху концепцията, а не върху формалността, която предполага подобно начинание.

В “Раждането на трагедия” (горе на първата снимка), например, Гилье взема картината на Хосе де Рибера - “Drunken Silenus” - картина, която в оригинал е реставрирала в Неапол. “Помня я в най-дребни детайли” - казва тя пред Huffington Post - “В картината е моят автопортрет - аз съм елф с остри уши и рога, който пие вино. Татуировката в “Раждането на трагедия” (с гроздови зърна) е с референция към ранната работа на Ницше, където той пише за удоволствието на момента в опозиция на аполоновата идея за щастие в дългосрочна перспектива. В горната част на картината са Дионисий и Аполон. Магарето в ляво кара син мотор, докато се наслажадва на момента. В долния десен ъгъл има череп до две костенурки, които се размножават, което пък представлява кръгът на живота.”