Хонг Конг минава под сянката на Пекин
Автономията в един от азиатските бизнес диаманти изпитва все по-сериозни трудности
07 Януари 2014
Реклама
Едно древно китайско проклятие гласи: ” Дано живееш в интересни времена”. Хонг Конг се върна в пределите на Китай през 1997г. като един отдавна изгубен, но мега-богат родственик. Оттогава районът е най-странното парче от пъзела на Пекин.
Китайската компания Tencent пуска безплатни 10 терабайта облак
Хонг Конг е осмият най-скъп за чужденци град в света и заема 4-то място по брой на знаменитости с имоти на територията си, а борсата е седмата най-голяма в света и с пазарна капитализация от 2.3 трилиона долара за декември 2009г. Хонг Конг е един от най-големите бизнес центрове на континента, в чийто традиции са се преплели азиатските ценности с английския нюх към печалбите.
Китай и екологичната катастрофа
Районът е бил част от Британската империя след Първата опиумна война (1839–42), а след Втората световна война отново е в особена ситуация - капиталистически оазис сред милиони комунисти. В целия този период на азиатска почва покълват английските разбирания за държава и бизнес, и това си личи през годините - конституцията е по подобие на английската, а след реформите от 2009г. образователната система също вече е подобна на британската.
Хонг Конг знае как се печелят големи пари и това се отразява на културата на града по всякакъв начин. “Запада среща Изтока” в този град и това е основата, на която се преплитат две динамични култури от двата края на света. Превъзходството на Хонг Конг беше и на големия екран, където актьори като Брус Лий, Джеки Чан, Чоу Юн-фат, Джет Ли показаха на Холивуд за какво става въпрос.
Една от най-удивителните изоставени сгради е в Китай
През 1997г. градът беше върнат на Китай от англичаните и така придоби статут на един от двата “Специални административни района” в страната, заедно с Макау. Като част от споразумението, Хонг Конг е автономна територия и намесата на Пекин по принцип е ограничена, освен по отношение на външната политика и армията. Това е само на хартия обаче, защото големите пари, които се въртят в Хонг Конг, очевидно привличат зоркото око на китайската комунистическа партия.
И то не за първи път, защото протести срещу ограничаването на правата и налагането на комунистическия модел има още от 2003г. Хонг Конг е, където хората протестират в съпричастност към протестите на Тянанъмън през 1989г. това е китайска територия, която вече не е заселена от китайци. Изглежда, сякаш към момента се извършват стъпки към истинското връщането на района в китайската действителност.
Настоящият управник на града е Люинг Чун-инг, който е бил член на комунистическата партия, а дъщеря му в момента е държавен служител в Шанхай и е бивш член на младежката комунистическа организация. Другарят Чун-инг е пословично близък с Пекин, дотолкова, че когато го избират, онлайн версията на People's Daily го нарича “Другаря Чун-инг”.
Кои са най-корумпираните държави в света
Китайските медии обаче избухват в критики, че терминът “другар” е запазен от партията за членовете й. Думата веднага бе изтрита от сайта. По-късно той стана известен и с това, че около него имаше скандал за незаконно разширение на къщата му.
Неговият мандат приключва през 2017г, но още от сега има вълнения по случая. Протести се проведоха по улиците на Хонг Конг още на 1 януари. Жителите на града искат да имат право свободно и самостоятелно да изберат номинираните за следващ управник. Проблемът е, че китайските власти са чели хонгконгската конституция, която казва, че кандидатите трябва да се одобрят от комитет от 1,200 души. А в този комитет в момента преобладават привърженици на Пекин.
Всичко това означава, че китайските власти имат ясни намерения и възможности да определят кой ще управлява един от азиатските бизнес-диаманти. В този смисъл, една от световните търговски столици я очакват интересни дни, защото протестиращите имат намерение да блокират бизнес центъра на града, който е и един от най-големите в Азия. И преди това не трябва да забравят да се помолят китайските власти да не се отнесат с тях, както с тибетските протестиращи.
